Постинг
02.03.2013 10:31 -
Право на отговор
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2013 16:53
Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 02.03.2013 16:53
ПРАВО НА ОТГОВОР
Уважаема Редакция на в. Репортер, на 18 февруари 2013 г. публикувахте кратко съобщение на с. 6, озаглавено „Здравец Хайтов: Опитват да потулят истината за Левски”. Това твърдение го слушаме от 1979 г., когато доц. арх. Сава Бобчев (1892-1984) пръв разрови един отдавна решен спор около проведените през пролетта на 1956 г. археологически разкопки в „Св. Петка Самарджийска”.
Никой не се запита, защо 87-годишният архитект постави на всеослушание въпроса чий е бил единият от трите скелета, открити в подолтарното пространство на черквата, едва тогава, когато тонове железобетонни конструкции невъзвратимо запечатиха местонамирането на трите скелета, изпомачкани още по време на строителството на черквата през XIV-XV век. Защо толкова късно? Отговорът е лесен. За да може да се спори без веществени доказателства, а те са автентичната подолтарна ситуация и оставените на място за всеки случай изпочупени и разместени бедрени кости.
Оказа се обаче, че са запазени скици, дневник и архивни фотоленти. Налице беше и изчерпателна статия на археолога-проучвател. Спорът можеше отново да приключи в своя зародиш, тъй като пред фактите, както казват, и боговете мълчат, но в периода 1985-1989 година на правителствената политика бе необходима димна завеса и тя му бе усложливо поднесена от народния писател Николай Хайтов.
Пред читателите на вашия вестник трябва да поясня, че богословът проф. Хр. Гяуров (още в периода 1956/59), писателят Н. Хайтов и балканистът акад. Н. Тодоров (през февруари 1986) в крайна сметка бяха разколебани кой от трите скелета в олтара би могъл да е на Левски. И въобще дали е възможно да е на Левски! Защото този отляво беше с отрязани от олтарния зид подколенни кости, вторият бе изваден на части изпод олтарния камък, тежащ над един тон, а третият нямаше дясна тибия, липсваше изцяло левият му долен крайник, както и черепът. В нашата книга „Науката срещу агресивното невежество”, оспорвана от наследниците на писателя, са посочени всички онези изтънчени и по-груби похвати, които бяха приложени без никакви задръжки срещу професионалните изследователи-археолози, направили извода, че черквата е била построена върху гробищен терен, по-стар от нея. Стигна се дотам – да се „доказва” с криминална експертиза, – че безглавият скелет в олтара имал череп, но археолозите укрили този факт. Как стана това? Просто безглавият скелет от олтара и друг скелет с череп, открит вън от черквата, бяха обявени за един и същ от експертите на Института по криминалистика към МВР. В книгата са намерили място достатъчно примери от подобен характер, довели до неправомерно оформяне на гроб в подлеза на някогашния ЦУМ.
„Безупречно и точно” било документирано, твърди архитект Хайтов, как проф. Димитър Овчаров едва ли не с готовност възприел доказатествата от Хайтова страна. Вероятно опонентът има предвид скиците на художника-дизайнер Михаил Бенчев?
Михаил Бенчев винаги е представян за експерт. Какво е наказанието за един експерт, ако той намери начин да заблуди противника? Нима не са експерти по мошеничество и тези, които лъжат и изнудват хората по телефона?
Ще представя две негови скици с кратко пояснение.
ПЛАН и РАЗРЕЗ на ситуацията в олтара около СКЕЛЕТА
с инв. № 95 (набедения Левски)
Сравнете различно мащабираните отсечки: при скелета (отсечка 4) 100 см в остa (отсечка 3) 102 см Тук ситуацията е в мащаб, различен от този на скелета, и излиза, че на терена нарисуваният скелет би имал дължина 135 см. Същевременно той е измъкнат от зида, за да се намали дълбочината на дупката за долните крайници. Впрочем, има запазени снимки, с които се доказва, че в стената никога не е прокопаван тунел, т. е. долните крайници са били отсечени при коленете и изхвърлени.
Навсякъде скелетът е рисуван без повреди. Всъщност той е открит с липсващ гръден кош, смачкан таз и счупен череп. Според скиците на арх. Бобчев и данните в Дневника на разкопките олтарният камък е бил висок около 45 см, мерено от тухления под надолу, а дълбочината на черепа (не на гробната яма!) – на около 85 см от същата подова настилка. Това означава, че спорният скелет е бил достатъчно дълбоко под нивото на строителната площадка, за да не бъде унищожен напълно, и достатъчно плитко, за да бъде повреден до неузнаваемост. Да съпоставим макета, който ни предлага Михаил Бенчев, с детайли от архивни кадри.
Не е трудно да се досетим защо скелетчето в макета е измъкнато от зида (в реалността – със 70 см). Никой никога не е прокопавал тунел за вмъкването на долните крайници. Покойникът е бил погребан в гробна яма векове преди строежа на черквата. Затова и бедрените му кости са успоредни, вместо събрани при коленете, за да бъдат напъхани в тунела, който липсва. Затова върху тях се виждат варовикови отлагания, концентрични на дупките от колове, забити за уплътняване на рохкавия гробищен терен преди самото строителство. Нека отговоря и на въпроса, поставен накрая от арх. Хайтов: „защо 30 г. по-късно отново смятат да защитават обратната теза”. Обратната теза, т.е., че не е възможно византийски скелет да бъде припознат като тленни останки на Апостола, отдавна е утвърдена официално с решение на Софийския общински съвет. Вижда се от факсимилето, което прилагам. Заплахите за съд, обещанията за ДНК-анализи, лъжата, че имало нови доказателства, некомпетентните писания по въпроса, многократно тиражирани от литератора Ивайло Христов и от дъщерята на акад. Николай Тодоров (САЩ), отказът на наследниците на писателя да се извинят пред нашето общество от името на своя баща за допуснатите грешки и несправедливи обвинения, призовани от страниците на в. Дума от 28.IX.2011 (с. 20), новото решение на СОС с одобрен текст, но по необясними причини самоволно променен, списъкът с „герои” върху надгробната плоча според един Хайтов разказ („Българската голгота”), където дори 86-годишната баба Мария, на която дължим слуха за препогребването на Левски, е преименувана от Поппавлова на Поптодорова – това са само малка част от причините, поради които се появи необходимостта от появата на книгата ни с проф. Димитър Овчаров и историка Бойко Киряков, излязла от печат в навечерието на 140-годишнината от гибелта на Апостола.
Сравнете различно мащабираните отсечки: при скелета (отсечка 4) 100 см в остa (отсечка 3) 102 см Тук ситуацията е в мащаб, различен от този на скелета, и излиза, че на терена нарисуваният скелет би имал дължина 135 см. Същевременно той е измъкнат от зида, за да се намали дълбочината на дупката за долните крайници. Впрочем, има запазени снимки, с които се доказва, че в стената никога не е прокопаван тунел, т. е. долните крайници са били отсечени при коленете и изхвърлени.
Навсякъде скелетът е рисуван без повреди. Всъщност той е открит с липсващ гръден кош, смачкан таз и счупен череп. Според скиците на арх. Бобчев и данните в Дневника на разкопките олтарният камък е бил висок около 45 см, мерено от тухления под надолу, а дълбочината на черепа (не на гробната яма!) – на около 85 см от същата подова настилка. Това означава, че спорният скелет е бил достатъчно дълбоко под нивото на строителната площадка, за да не бъде унищожен напълно, и достатъчно плитко, за да бъде повреден до неузнаваемост. Да съпоставим макета, който ни предлага Михаил Бенчев, с детайли от архивни кадри.
Не е трудно да се досетим защо скелетчето в макета е измъкнато от зида (в реалността – със 70 см). Никой никога не е прокопавал тунел за вмъкването на долните крайници. Покойникът е бил погребан в гробна яма векове преди строежа на черквата. Затова и бедрените му кости са успоредни, вместо събрани при коленете, за да бъдат напъхани в тунела, който липсва. Затова върху тях се виждат варовикови отлагания, концентрични на дупките от колове, забити за уплътняване на рохкавия гробищен терен преди самото строителство. Нека отговоря и на въпроса, поставен накрая от арх. Хайтов: „защо 30 г. по-късно отново смятат да защитават обратната теза”. Обратната теза, т.е., че не е възможно византийски скелет да бъде припознат като тленни останки на Апостола, отдавна е утвърдена официално с решение на Софийския общински съвет. Вижда се от факсимилето, което прилагам. Заплахите за съд, обещанията за ДНК-анализи, лъжата, че имало нови доказателства, некомпетентните писания по въпроса, многократно тиражирани от литератора Ивайло Христов и от дъщерята на акад. Николай Тодоров (САЩ), отказът на наследниците на писателя да се извинят пред нашето общество от името на своя баща за допуснатите грешки и несправедливи обвинения, призовани от страниците на в. Дума от 28.IX.2011 (с. 20), новото решение на СОС с одобрен текст, но по необясними причини самоволно променен, списъкът с „герои” върху надгробната плоча според един Хайтов разказ („Българската голгота”), където дори 86-годишната баба Мария, на която дължим слуха за препогребването на Левски, е преименувана от Поппавлова на Поптодорова – това са само малка част от причините, поради които се появи необходимостта от появата на книгата ни с проф. Димитър Овчаров и историка Бойко Киряков, излязла от печат в навечерието на 140-годишнината от гибелта на Апостола.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
