Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2013 11:51 - "Aрогатно, точно като баща си!"
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 4808 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 05.02.2013 18:03


  Ние, БГ-блогърите, не можем поотделно да сме вещи по всички въпроси и да обхванем личния и обществения живот в цялото му многобразие. Ето защо сме длъжни да се опираме (и го правим в повечето случай) на външни публикации или като се позоваваме на писаното от своите колеги-блогъри. На моя постинг от 22.01.2013 – Вечният Марко Тотев в археологията (една препечатка от в. "Стандарт", 5 Ноември 2011) – бе направен коментар от georgealall  (Значи виждал съм въпросните документи), от който се породи идеята, че би било уместно да потвърдя някои заключения в него, създавайки нов постинг. И така, дано не се окаже твърде дълъг, та любезният читател да изгуби търпение! 1. pvdaskalov - Забележка: Подзаглавието на препечатаната статия е "Стамен Михайлов се прославя с абсурдни хипотези". Съмнявам се, че то е дадено от автора проф. Николай Овчаров, тъй като в случая със "Св. Петка Самарджийска", нарочена да е приютила под своята олтарна стена тленните останки на Апостола на свободата, проф. Михайлов не е изказвал подобна хипотеза. Тъкмо обратно. Съобразявайки се с резултатите от археологическите разкопки, не се е поддал на твърденията на професора от Духовната академия Христо Гяуров, че там е препогребан Васил Левски. Запазената архивна документация изцяло подкрепя неговото заключение. 2. georgealall - Значи виждал съм въпросните документи. Тогавашният зам.-председател на БАН А. Балевски (председател – бел. П.В.), подложен на натиск от политбюро, на свой реда е п(ри)тиснал екипа да установи, че останките на Левски са там. Въпреки това, ако се чете доклада внимателно, ще се разбере, че в екипа нe са на единно мнение. Това прехвърля топката на археолозите – (в) целия археологически (Институт) - само с един или двама души против – се обединяват, че това не е гробът на Левски. Над 60 души смятат, че Левски не е погребан там. Въпреки че никога дотогава историци и арехолози не са на едно мнение (по някои въпроси – бел. П. В.), за първи път целокупно Институтът по история (още 70-80 човека) застават за(д) арехолозите. В тези редици има четирима днешни членове на Атака.
И
Хайтов не се предава – той пък се жалва пред министър и пред Политбюро.
Неговите синове продължават битката, за да изкярят пари от общината за поставянето на плоча – 30 000 лева.
Идват грубо в Архива на БАН и искат да снимат документи, без да са минали по надлжения ред – държат се арогатно точно като баща си.
Обвиняват БАН
, че крие документация при положение, че тя не е обработена по определени законови правила и няма как да им се предостави.
Накрая
от общината приемат соломоновско решение. През ноември 2012 дават на двамата Братя – Здравец Хайтов и другия – 30 000 лева да поставят плоча (по голямата част от парите са гепили), а на нея да се постави надпис –  "според народни ПРЕДАНИЯ тук почива Васил Левски".
Може би е редно да споменем
,че Н. Хайтов окраде Яна Язова.
3. georgealall - всичките събития стават в края на 19...
Всичките събития става в края на 1985-средата на 1986.   4. pvdaskalov - Отговор на коментари 2 и 3
Съгласен съм с констатациите в двата коментара, но те имат твърде общ характер. Нещо като исторически преглед. Заключението, че "... никога дотогава историци и археолози не са (били) на едно мнение; за първи път целокупно Институтът по история (още 70-80 човека) застава зад арехолозите" може да бъде прието за вярно. Външни на науката хора като Н. Х., например, не могат да разберат, че научните спорове са нещо нормално и спомагат да се стигне до правилното тълкуване на фактите. Н. Х. използва подобни противоречия, бидейки свидетел на анализите на данните от разкопките, посъбра ги, поподреди ги и им даде свое си тълкувание, с което буквално смачка, митологизира историческата истина за гроба на Апостола. Сега, от дистанцията на времето, мога отговорно да заявя, че тежката дума в разглеждания случай не би трябвало да е на историците, а на археолозите, които имат своя специфичен научен инструментариум за дешифриране на ситуацията в подолтарното пространство на църквата "Св. П. С.". Да, може много да се пише кое как е било, да се разглежда случилото се и случващото се от различни страни. Може да се фантазира, че масони са свалили и препогребали обесения Левски. Може да се вини акад. Т. Павлов, да се намесва ДС, да се навира в очите на лековерните паметника на Ленин, ролята на СССР, вижданията на Л. Живкова и още, и още причини за изчезването на костите. Но трябва да се разбере, че коментар дали това са тленните останки на Апостола, може да се прави само тогава, когато някой обори археологическите заключения със силата на събраната архивна документация: Дневник на разкопките, чертежи, снимки. Това обаче е невъзможно и затова трябва да престанем да се занимаваме с легендата, тъй като тя – случайно или целенасочено – е проверена през 1956 година. Има една истина и тя е безспорна: долните крайници на скелета са отсечени от олтарния зид, т. е. става дума за заварен гроб, за гроб, изпотъпкан по време на строителството на църквата в края на 14 – началото на 15 век. Не един, а серия от три кадъра, заснети в последния момент преди да бъде засипан сондажът в олтара с пръст, показва как фрагментирани кости от скелета стърчат споени в хоросана на зида...
За журналистическия труд Велиана Христова (препечатка от в. ДУМА, 10. Февруари 2012, брой 34)   Понякога в медиите се случват "красиви" неща. На вестниците им се налага например да обясняват на някой настойчив автор, че смятат дадена тема за изчерпана на своите страници и няма да я продължават. Завчера вечерта например се наложи да позвъня на г-н Александър Хайтов, син на известния наш писател Николай Хайтов. Човекът бе изпратил в редакцията ни свой текст за прословутия гроб на Апостола в черквата "Св. Петка" в София, молеше за право на отговор да опровергае публикация на Петър Вълев в ДУМА от... 28 септември миналата година. Във въпросната публикация г-н Вълев твърдеше с факти и снимки, че няма как Васил Левски да е бил погребан на това място и искаше синовете на писателя Хайтов да се извинят за обидите, които постоянно нанасят на поколения археолози. ДУМА напълно коректно пусна текста на Петър Вълев, тъй като той бе отговор на публикация на Здравец Хайтов (другия син) от 11 март 2011 г. – естествено с обратната позиция. В ДУМА и в предишните години са излизали коректно текстове, застъпващи двете противоположни тези в този спор, продължаващ вече неприлично дълго. Поради което след поместването на текста на Петър Вълев редакцията ни смята темата за изчерпана на своите страници и не желае да възобновява на нови обороти спора с всеизвестните вече писания. Ето това също тъй коректно се заех да съобщя на Александър Хайтов, когото - слава Богу, нямам честта да познавам. За съжаление задочното запознанство се оказа печално. След първите ми думи, че не смятаме да даваме повече думата на двете страни по тази тема, след като вече сме го правили нееднократно, отговорът бе потрисащ: – Я пак кажи как се казваш! – Вече ви казах, Велиана Христова ми е името и завеждам отдел "Общество". – Добре, утре ще съобщя. – Не ви разбирам. Съобщете, където искате. Но вестникът ни няма да публикува вашия материал. – А Дърева при вас беше нещо... там...  – Тя е наблюдател във вестника и със случая няма нищо общо. – Всичко е ясно. Ти сега служебно ли ми се обждаш? – Абсолютно служебно. – Я ми се обади след 15 минути, да си отида вкъщи и да се обясним. – Няма защо да се обясняваме, аз вече ви казах всичко, което трябва. – Ти чуваш ли се, ма? Ти знаеш ли какво ще ти се случи! Изчерпана тема! И след 20 години няма да е изчерпана, пак ще се бием, ще дойде ден, ще видят... Ама ти тогава кой знае къде ще си отвяна... Не пожелах да разбера къде и кой ще ме отвява. Само се надявам, че след 20 години в България пошлостта няма да е повсеместна. И ще имаме общество, в което няма да е възможно журналистите да бъдат ругани и заплашвани от всекиго и по всеки повод. А името на Апостола и други български светини няма да бъдат омазвани във вулгарни страсти и личностни претенции.                                                *    *    *   И така, драги читатели, ако видите случайно в някоя книжарница една книга в малък тираж с подзаглавие Погребан ли е Апостола на свободата в черквата „Св. Петка Самарджийска”?, не се изненадвайте на основното й заглавие НАУКАТА СРЕЩУ АГРЕСИВНОТО НЕВЕЖЕСТВО.



Гласувай:
3



1. pvdaskalov - Твърдя, че
27.01.2013 12:07
никога в своите постинги или в беседи с колеги и приятели не съм поощрявал нападките срещу Николай Хайтов, които нямат отношение към спора за гроба на Апостола. Моят протест е срещу това, че един талантлив български писател с многомилионни тиражи в десетки страни по света се зае с въпроси, които не са от неговата компетенция. И още по-страшното е, че той приложи НЕПОЗВОЛЕНИ похвати в неистовата си борба за налагане на своето мнение. Този мой постинг цели да покаже, че арогантното поведение на неговите наследници и последователи е едно грозно явление, което не бива да има поддръжници.
цитирай
2. rosmistral - Познавам фамилия Хайтови и за това ...
22.03.2013 19:09
Познавам фамилия Хайтови и за това не съм изненадана от тяхната реакция. Това е стил в живота им. Аз не споделям дори мнението Ви, за талантлив писател. Бих употребила най-мекият израз напорист и продуктивен. Но, количество за сметка на качество. Мнението е мое и не ангажирам никой с него. А ако ми кажете кога и от кое издателство е книгата ще ми помогнете да я купя. Благодаря Ви за стойностната информация
цитирай
3. pvdaskalov - Отговор на коментар 2...
22.03.2013 21:38
Драга Rosmistral, аз имах две служебни срещи с Н. Х., които траяха няколко дни. Моето впечатление е, че той бе изключително умен човек и знаеше какво прави и кому слугува от 1984-85 година до смъртта си през 2002 г. Залитна, наистина залитна в една област на човешкото познание, която не му беше професия. Мотивите са по-скоро комерчески, отколкото продиктувани от някакъв си патриотизъм, но нека обществото само прецени това.... Добре. Кой ли не греши. Обаче броени месеци преди неговата кончина (2002) Софийският общински съвет постанови със свое решение (2001) никаква паметна плоча да не се поставя на стената на "Св. Петка Самарджийска". Археолози и историци простиха неговите любителски залитания, въпреки всички издевателства над тях, но ето че синовете му, дъщерята на акад. Н. Тодоров (един от поддръжниците на Н. Х. от страна на БАН), литератора Ив. Христов (който повярва, че е калесан да продължи неговото съмнително дело) и ред нищо не разбиращи политици съградиха гроб на един византиец от 5-6 век и го обявиха за гроб на българския Апостол. Имаха и наглостта да издялат на надгробната плоча, че това е според "редица научни данни" - нагла подигравка с археологическата наука и демонстрация на неувяхваща литературна слава и политическа сила. Изтъпанчи се един телевизионер и на два пъти обяви, че не Ботев и Левски, а Левски и Хайтов са най-светлите личности в нашата история. Е, това не може да се прости. Поканих ги чрез в. "Дума" да се извинят (още преди да направят гроба) - и това не сториха. Тогава написахме с проф. Овчаров книгата "Науката срещу агресивното невежество". И ще се борим да си вземат 300-килограмовата плоча в подлеза пред ЦУМ под мишницата и да я хвърлят у Искъро, защото свещените кости на Левски все още не са открити... По въпроса къде може да се намери книгата, ще Ви направя лично съобщение. Бъдете здрава! П. В.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103383
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031