ivoki - ЕДНА ГЛЕДНА ТОЧКА /моята/
16.12 22:37 Понякога , необяснимо за мен, правим "велик" проблем за маловажни неща. За мен къде са тленните останки / ако нещо е останало от тях/ няма никакво значение. Важното за мен е душата, а не тялото. А тя не остава погребана в земята. На гробищата ходим при кого.....???? При останалите обувки или някаква частица-костица ? Не, не мисля, ходим заради себе си. В гроба няма нищо освен нашият спомен...... За какво жалим ? За починалия или за това , че го нямаме до себе си? ..... Въпроси.....
Велики дебати и спорове за това кога да честваме Рождество или Великден. И защо ??? Велики битки за това коя християнска номинация е по вярна.... Защо ?? Понякога Бог ни дава отговор . На коя дата и в кой храм се запалва Невещественият огън на Пасха? Е еееее пишете си каквото искате г-да "учени".
Струва си да задам въпроса: Какво значение има къде е погребан Апостола ? Естествено в майката Земя ! Какво ще се промени, ако се поклоним на 10-200 м от мястото ? Аз ли съм луд или спора е абсурден? Не е ли 10000000000000 пъти по важно онова, което е направил той от това къде са тленните му останки / едва ли е останало нещо от тях/ ??????
НЕДОУМЯВАМ !!!   pvdaskalov - Безрезервно съгласен...
17.12 06:51 Мнението Ви, Ивоки, е изказано преди време от акад. Вл. Топенчаров. Може би трябва да пусна отново в обръщение неговата статия, озаглавена (цитирам по памет, да не се ровя из бумагите) "Идеи, а не кости". Тук въпросът е друг. Един "учен", именуван Н. Хайтов, си позволи да обвини, злоупотребявайки с народната любов заради други негови творби, българските археолози, че са родоотстъпници. Синовете му не останаха по-назад и продължиха да съчиняват истории около черквата "Св. Петка Самарджийска", твърдейки, че те почивали въз основа на "редица научни данни"... С две думи. Лъжата, произведена и поддържана от клана Хайтови, е непростима (от наша гледна точка), особено след материализирането й с надгробна плоча. Това не е само мое мнение, макар в последно време да останах почти сам на тепиха....   ivoki - Кланът Хайтови.
20.12 11:59 Не считам Н.Хайтов за учен, а за писател. А на писателите е позволено да фантазират.
Нека не влизаме в безсмислени войни, които няма да доведат до никъде .
В.Левски си е В.Левски, независимо къде почиват тленните му останки.     Тъй като възприемам положително мнението на г-н IVOKI, издирих статията на акад. Вл. Топенчаров, въпреки ред остарeли постановки и демодирани изрази в нея. Ще си позволя да припомня също, че в надписа върху надгробната плоча, поставена на 18 февр. 2012 г. в подлеза пред ЦУМ, се твърди, че именно там е бил гробът на Апостола. „Според редица научни данни”!? Това е свръхнахалство, което не се прощава. Да, дори в католическа катедрала на края на света мога да запаля свещица в памет на Апостола, но няма да се поклоня пред несъществуващ вече гроб, и то на случаен византиец!    Идея, а не гроб и кости            Завързал се е спор между автора Николай Хайтов и нашите историци. От години вече Хайтов търси гроба на Левски или както стана популярен спорът – „Рови кокалите на Апостола”.          Всъщност въпросът не е некрофилски – не е за светите мощи на Васил Левски. Той е дълбоко политически и тук е общественото блуждение на Хайтов.          Не е нито за отделни думи в спора или изтървани изречения и прекалени прилагателни в цитатите, с които се оперира. Въпросът е в това, че с Хайтовите разсъждения се прави волно или неволно опит да се отклонява вниманието на българската демократична общественост от нетленните идеи на Левски и да се насочва към тленните останки, които спокойно си лежат някъде, макар и неизвесно къде, в българска земя.          Въпросът е именно за това усилие да се отбива вниманието от идеите на Апостола, които са необходими днес. Демократизмът, носен от Левски – ето какво е естествено да ни занимава и да приковава вълнението на обществото ни.          Левски е демокрация и неин символ. Левски е представител на чистата и ненакърнима политическа мисъл на онази демокрация, която е присъща на народа.          И ако българските историци (акад. Христо Христов, проф. д-р Николай Генчев и не само те) искат „да изчистят националното минало от фалшификациите, натрупани от дилетанти и от „пияни патриоти” и „чуждопоклонници” и от опитите да се пълни „гюбрето на нашата книжнина с потресающи открития” за Апостола, то е, защото трябва да се пази духовното съкровище, оставено ни от Левски – неговата чиста любов към народа и неговият демократизъм.          Нужен ни е днес, в периода на преустройство, демократизмът на Левски. Не тленни останки, не гроб и кости. Нужно ни е да пазим целия Левски, с неговото чувство и неговата позиция за обществена организация, обществена дисциплина и за неизтощима вярност към народа, за който сложи костите си Апостола.         Тук е въпросът!         Фалшификациите и пияното „патриотарство”, признато от самия Хайтов, не са присъщи на времето, в което живеем. То се нуждае от чистия дух на Апостола, а не от кости. Патриотизмът на Левски е неразлъчен от народа, това го приближава към патриотизма на нашето време. Социалистическият патриотизъм няма нищо общо с пиянското издребняване, което търси кости и създава идолопоклонство. Духът на Левски – ето какво е потребно и за какво е потребно да се говори и да се води борба в нашето време. Да се търсят материалните останки на един или друг, на Левски и безименните гробове на нашите революционери, значи да се хаби ценен интелектуален материал, нужен за голямата цел на нашето време.          Ще или не ще, Хайтов се превръща в представител на онези дилетанти-патриотари, които се насочват към предметните останки и правят историографията купище от частични факти, а се отклоняват от идеите, защитавани от народа и историята. Не се ли плаща така закъснял данък на прийомите, присъщи на култа към личността? Не е ли време да се надмогне той докрай и тук?          Не е въпрос за „кавга”, а за съдържателната историческа истина на идеите, част от нашето съвременно духовно въоръжение. И да не се забравя ролята на самия народ в усилията да се пазят чисти чистите идеи. Когато се говори и се спори днес за Левски, потребно е вниманието ни да се насочва тук. А заведеният спор рови в калта вместо да насочва към светлината на демократичните идеи на Апостола.          Левски е нужен сега, когато всички с всички сили се борим за точността на мисълта в миналото и в нашите дни. И при това нужно ни е чистата мисъл на Левски не като проста история, а като днешна философска и политическа истина, обогатена със съвременните изводи, направени през десетилетията на социалистическото строителство, а не отклоненията от нея.          Левски е идея, а не кости и гроб! Академик ВЛАДИМИР ТОПЕНЧАРОВ (в. „Отечествен фронт”, бр. 12861 от 1. III. 1988)   Справка: Акад. Владимир Топенчаров (1905-1997) е български журналист, историк и политик. Бил е главен редактор на в. "Отечествен фронт" в периода 1944-1958 година, председател на Съюза на българските журналисти от 1957 до януари 1958, посланик на България във Франция и Холандия със седалище в Париж, депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986).   Пояснение: Бъдещият академик Николай Хайтов (1919-2002), разбира се написа отговор още през м. март, 1988 г., озаглавен „За гробовете на хората и гробовете на идеите”. Публикува го в книгата си „Аферата с гроба на Левски” през 1997 година, с. 204-206. Там, между другото, той задава един нелеп въпрос: „Ако увековечаването на паметта на нашите революционери чрез братски могили, гробове, гробници и мавзолеи ни отклонява от нетленните им идеи, не е ли време да помислим за тяхното събаряне?” Свидетели сме, че тази негова ирония бе взета насериозно и се намериха хора, които посегнаха на паметници от този род...   Моето мнение, ако то има някакво значение за уважаемите читатели, е, че гробът на Левски трябва да бъде търсен, дори шансът да бъде намерен да е отчайващо малък... 

Допълнение: А ето какво пише проф. Димитър Овчаров във връзка със статията на академика: 
Владимир Топенчаров изрази в кратката си статия „Идея, а не гроб и кости” (в. „Отечествен фронт”) мнението, че не е необходимо изобщо да се търси гроба на Апостола, а да се търси дълбочината на неговата революционна идея. В интерес на истината думите на изтъкнатия учен не могат да се приемат безусловно. Издирването на гроба на бележития българин е важно за възвеличаване на неговата духовна същност. Но заключението, което той прави, е закономерно правилно: „Ще или не ще, Хайтов се превръща в представител на онези дилетанти-патриоти, които се насочват към предметните останки и правят историографията купище от частични факти, а се отклоняват от идеите, защитавани от народа и историята”.
Хайтов, естествено, не оставаше длъжен на своите опоненти и критици, пишеше дълги статии в различни вестници, изпъстрени с цветисти квалификации. Същевременно той се гневеше, когато медиите даваха място по страниците си за мнение на историци и археолози. (Цитат от книгата под печат "Науката срещу агресивното невежество. Погребан ли е Апостола на свободата в черквата "Св. Петка Самарджийска"?").

Прекрасно пишеш и очевидно владееш дарбата за това. Но, според мен, това не е достатъчно. За мен , онова , което е оставил , лично за мен, е неговото БЛАГОРОДСТВО, ТЪРПИМОСТ , СМИРЕНИЕ, ЧОВЕШКА ОТДАДЕНОСТ, САМОЖЕРТВА ! На това ме е научил Апостола. ....
В "джанкането" между вас по "учените" хора не видях нито едно от тези неща.. Жалко !!
Ако трябва МНОГО ИСКРЕНО да кажа нещо, то би било :
"СТОЙТЕ ДАЛЕКО ОТ АПОСТОЛА, ТОЗИ СВЯТ И ЧИСТ ЧОВЕК! НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ГО ОМЪРСЯВАТЕ С ВАШИТЕ ЕГОЦЕНТРИЧНИ , ЕГОИСТИЧНИ СПОРОВЕ !!!"
Всичко останало е от Лукавия !!!

НЕ ИСКАМ ДА УМУВАМ, НЕ ИСКАМ ДА РАЗСЪЖДАВАМ,НЕ ИСКАМ ДА СТРАДАМ, НЕ ИСКАМ ДА МЕ БОЛИ, НЕ ИСКАМ ДА СИ СПОМНЯМ НИЩО ТЪЖНО !!!
ИСКАМ ДА СЕ РАДВАМ..."

Не всеки обаче се примирява с неща, които са преобърнали живота му наопаки. Един известен писател си позволи да ни нарече родоотстъпници и най-старателно, най-талантливо разпространи една лъжа за гроба на нашия Апостол на свободата. Така обработи общественото мнение, че ние не можахме дълги години да си стъпим на краката. След неговата кончина историците и археолозите решиха, че диспутът е приключил и се опитаха да забравят всички обиди. Но ето че се пръкнаха последователи, които не само напълниха вестниците с нови и нови измислици, но поставиха и надгробна плоча. Кой да стои далеко от Апостола? Тези, които ни карат да свеждаме чело и поднасяме цветя пред един византийски скелет или ние, които се борим да изчистим опетненото си име, поставяйки на пиедестал историческата истина?

"СТОЙТЕ ДАЛЕКО ОТ АПОСТОЛА, ТОЗИ СВЯТ И ЧИСТ ЧОВЕК! НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА ГО ОМЪРСЯВАТЕ С ВАШИТЕ ЕГОЦЕНТРИЧНИ , ЕГОИСТИЧНИ СПОРОВЕ !!!"

Драги Ивоки, не българските историци и археолози започнаха тези "егоцентрични, егоистични спорове". Не разбирам как можете да оценявате по такъв начин поднасянето на фактите и компетентното им обяснение от страна на професионалните изследователи! Те не само искат да отхвърлят мита за препогребването на една от националните ни светини в църквата "Св. Петка Самарджийска", но и да се продължи издирването на нейния гроб.

Не разбирам също как може да искате да остане да битува - и то официално! - една лъжа, вместо да възтържествува историческата истината. Ако Вие малко-отмалко сте запознат с "кухнята" на този спор, убеден съм, че никога не бихте застанали на страната на неправдата. Ще цитирам думите на ст.н.с. Й. Чангова при едно от обсъжданията на Хайтовите книги, за да разберете защото не трябва да се петни името на Апостола.

Цензурирането на стенограмата (от обсъждането на първата Хайтова книга, проведено на 15 септември 1985 г.) все пак се е пропукало, защото е допуснато следното мнение на ст. н. с. Й. Чангова:
"Присъединявам се към изказването на Магдалина Станчева и предложението й: да не се поставя никаква табела на това място, т. е. ние да правим от обикновени погребения светиня. И най-малко с титана на нашата революция, тази кристално чиста душа, ние нямаме право на това.”

Интерес представлява и писмото на научните сътрудници в Института по история на БАН до редакцията на в. „Литературен фронт”, написано и подписано от 70 души на събрание, състояло се на 25 декември 1987 година. Ще припомня няколко реда от края на въпросното писмо:
„Отново този агресивен автор се стреми да устрои разправа както с историците и археолозите, които обосновано отхвърлиха неговите неубедителни твърденив за гроба на В. Левски, така и с историческата наука въобще.
Н. Хайтов е фаворизиран автор със самочувствие на първооткривател, което лесно може да бъде опровергано, и с талант за самоизтъкване и самоналагане, на който трудно може да се устои...
Патриотизмът е най-святото човешко чувство и най-великата народностна добродетел. Никому не е позволено да прави демагогия с патриотизма на българския народ, да възбужда настроение и озлобление сред различни среди против интелигенцията...”

Той, цитирам, "изрази в кратката си статия „Идея, а не гроб и кости” (в. „Отечествен фронт”) мнението, че не е необходимо изобщо да се търси гроба на Апостола, а да се търси дълбочината на неговата революционна идея. В интерес на истината думите на изтъкнатия учен не могат да се приемат безусловно. Издирването на гроба на бележития българин е важно за възвеличаване на неговата духовна същност. Но заключението, което той прави, е закономерно правилно: „Ще или не ще, Хайтов се превръща в представител на онези дилетанти-патриоти, които се насочват към предметните останки и правят историографията купище от частични факти, а се отклоняват от идеите, защитавани от народа и историята."

Не си прав в разсъжденията си .ѝПри реставрацията на Св Петка бяха открити кости и веществени материали .Този скелет потъна в хранилищата на някой много заинтересован Тогава се водеха доста спорове и дебати по увестниците и т. н.
Проф. историк от духовната академия имаше превес в доводите си ,че под стената на олтара е погребан Левски.
Наследниците на бълтарските герой обсебиха властта и това е нормално за всяка революция Те си закачат, интересно защо, зад гърбовете, портретите на Левски Ботев и т. н.може би не им е много чиста работата Обикновено любимите снимки са на бюрата за да си ги гледаме с тях не парадираме пред околните Те са в сърцата ниУви Те-властващите парадират с шумните празненства и показ пред паметника му.

На партииците не им трябваше срещу Ленин да стой Левски Интересно ми е кой паметник щеше да е по величестван ,ако им го построехме.
До колкото не ми изневерява паметта тогава се възмущавах ,че писател ,като Хайтов може да бъде опонент на отеца професор.,така че си мисля и тука историята ни предлага своето тълкуване съобразено с различните събития разиграли се около скелета на Левски във различни години.

Драги колега, не бяхте длъжен да се изказвате по въпрос, по който нямате достатъчно информация. Противопоставяте се твърде повърхносттно. Вие не сте в състояние да обсъдите археологическите разкрития през 1956 г. в черквата "Св. Петка Самарджийска", а се осланяте на внушенията, които направи един талантлив писател като Николай Хайтов. Неговата кауза е мъртвородена, въпреки временните му успехи приживе. Страшното е, че тези, които възприеха позицията му, въобще, ама въобще не могат да бъдат сериозни опоненти. Да пробваме. Запознайте се с фактите около обекта и ми кажете кой от тях би могъл да подкрепи легендата за препогребването на Апостола. Няма такъв. Това, че щял да се вдига паметник на чичко Ленин, че такава била интернационалната по онова време политика, са пушилки, които нямат нищо общо с науката археология. И не мислете, че нейните методи са много сложни. Необходими са наблюдателност и логика. Нищо повече. Кажете какви факти Ви интересуват и аз ще ги изпратя без мой коментар. Единственото условие е да разсъждавате със собствената глава, а не да повтаряте Хайтовите измислици и доводи. Един-единствен пример. Той обвинява "родоотстъпниците"-археолози: били скрили, че "обезглавеният" скелет под номер 79 в олтара имал глава. И изпраща при своите приятели-криминалисти не само снимката на 79, но и още една снимка - на 14-а (скелет, открит вън от черквата), който е бил с череп. Отговорът? Отговорът е, за да се смачка авторитетът на археолозите-проучватели, че става дума за скелета на един и същ индивид. А това, че между 79 и 14-а стои дебел черковен зид, няма значение. Важното е, че го е казал народният любимец Н. Хайтов. И т.н, и т.н.

Ще кажете: "Какви са ти доказателствата, уважаеми, за да обвиняваш този велик писател?" Ще Ви кажа, но вземете под внимание, че ние водихме и водим война не срещу творчеството му, никой не завижда и на таланта му да се обосновава, дори когато греши. Ние - имам предвид и другите колеги - водим битка за отстояване на историческата истина, битка срещу твърдението, че там бил "гробът", потвърден от научни данни. Издялан на мраморна плоча е този текст! Сега поред:
1. В три от своите книги акад. Хайтов признава, че от скелет 14-а са запазени 2 снимки, а изпраща при криминалистите само едната от тях, от която не се разбира, че 14-а е открит извън черквата. На другата се вижда нейната странична, южна фасада.
2. Дописва пропуснати текстове в МВР-"експертизата". Факсимилетата са публикувани. Публикуван е и подправения текст.
3. Измежду многото други доказуеми отклонения от един честен дебат, стои и подправения печат на самата черква. Защо го е направил, истината е отнесъл със себе си.
4. От снимката, на която се вижда къде и как са отсечени от олтарния зид подколенните кости на скелет 95, е отрязал тъкмо тази подробност. Така обезопасена тя е публикувана в книгите му от 2002 и 2004 г.
Да спрем. В книгата "Науката срещу агресивното невежество" има представени още поне 20 очеизвадни случая, с които бе направен опит да бъде опозорена българската археология.
В заключение ще Ви кажа, че ние, потърпевшите, някои от които си отидоха преждевременно, охулени и оплюти, а на други бе спънат научният растеж, ние, живите, бяхме почти простили за поруганата ни чест, но тази агресия с оформянето на фалшив гроб, е недопустима от морална гледна точка.
А до каква степен са подготвени синовете и последователите на академика да ни опонират, проличава от тяхната небрежност. На мраморната плоча баба им Мария поп Павлова е изписана Поптодорова...

явно имаш преднамерено къса памет .Ако не съм прав, защо скелета заведен с инвентарен номер изчезна,като политзатворник в Белене?

Абе, байновци, знаете ,че в спец." история" се влизаше по- трудно ,отколкото в спец."архитектура",ако си обикновен бъларин.Там се вряха само синчета и щерки на хора с по предни номера на книжките в партията
, която е права даже и когато съгреши
Закаква честможе да се говори при хора служили пряко в създаването на комунистическата историческа наука.Каква чест,какви 5 лева -както казва Джоската.
Истината е че гроб на Левски щеше да пречи на бъдещият паметник на Ленин.

Колега, и аз мога да бъда до болка груб, защото съм в правото си да отговоря, но няма да го сторя, защото срещу мене стои опонент, който не разбира, че са важни фактите, установени по време на разкопките, а не кой какви съображения извън контекста на спора има. И не ми завирайте греховете на тези, накачените по трибуните, защото всички ние (И ВИЕ!) минавахме в подножието като стадо овце. Аз съм изял куршума на т.нар. болшевики, а не Вие. И не в преносен смисъл, а наистина. Пуснат ей тъй - за удоволствие. "Я да видим дали можеш да го улучиш! Ще те черпя една боза. Обещавам..." Но в никакъв случай не разглеждам разкритата археологическа ситуация там, под олтара и под черковните зидове от гледна точка на някакви политически пристрастия. Моля, кога Хайтов издигна тезата, че Т. Павлов е виновен в конкретния случай, че щял да се вдига паметник на Вожда? Кога? Ще Ви отговоря. Когато разбра, че фактите са срещу него и след като се смени "политическия климат" в България. Аз Ви казвам, че той изряза най-важните детайли в серия снимки, за да не се вижда, че дупка за подколенните кости няма, а от залятия обилно с як хоросан олтарен зид стърчат парчета кости, вие ми говорите кой как влизал в институтите и университетите в България. Спирам, не защото темата е изчерпана, а защото слепецът хем нищо не вижда, хем, когато му разказваш за цветовете около него, не вярва. Последно. Археолозите ли са виновни за това, че легендите за несметни богатства, скрити в една или друга пещера или долчинка, не са открити, или несигурността на данните имало ли е въобще несметни богатства и къде са скрити, ако е имало? Защото и за такива глупости сме късали обувки и гащи с нареждане от най-високо място: "Да се провери!" Моята цел е скромна - да разясня защо трябва да се премахне импровизираният гроб от подлеза пред бившия ЦУМ, та да не се изненадате, когато един ден го демонтират официално, а не "криминално" - любимото определение на Хайтов-старши...

"... явно имаш преднамерено къса памет. Ако не съм прав, защо скелетът, заведен с инвентарен номер (95), изчезна като политзатворник в Белене?" - пише по-горе г-н Костадин. Забравих да му отговоря. Драги, представете си, че се изцапате с червилото на съпругата си. Независимо къде. И децата ревнат: "Тати или Деди, кръв! Трябва да отидеш на доктор!" Няма ли да се засмеете, да изтриете "кръвта" и да обясните на децата, че те грешат, както е постъпил проф. Стамен Михайлов след разкопките през 1956 г. в статия от 1961 г., че намереният скелет, обявен от проф. Хр. Гяуров да е на Левски, е по-стар с 1000 години от църквата? Извинявайте, че Ви връщам в детската градина. Е, ще запазите ли салфетката, с която сте избърсали червилото, за да я занесете на чичо Доктор да каже дали това е кръв или не? В постингите, а и в книгата, за която споменах по-горе, съм обяснил, че въпреки нелепите твърдения на богослова за скелетите, открити в подолтарното пространство, че МОЖЕ БИ единият е на Апостола, археологът Михайлов е задържал прибирането на костите от терена цели 10-15 дни в очакване на заявена от него полева комисия, която е трябвало да види ситуацията в оригинал, за да няма никакви съмнения. И ако скелет 14-а вън от църквата е сниман само в два кадъра, за скелетите в олтара са направени 25-30 пози. Документирано е също, че между 1 и 12 юни 1956 г. на обекта е бил и антрополог. Вероятно е сгрешил за пола и възрастта. Опредилил е ск. 95 като женски на възраст над 50, а в действителност, според много по-подробна експертиза по снимки, скелетът е на мъж, със заострена брадичка и на възраст между 60 и 69 години. Това може да провери всеки рентгенолог и анатом. Решаващите снимки не са тайна. Скелетът изчезва, нали. Никой не го иска по понятни причини. Полуразрушени скелети не се съхраняват. Пакетирани, двата или само 95, са вдигнати тихомълком от музеен работник на Духовната академия и дирите им изчезват. Обещавам, като отида при него, там горе, да го питам къде ги е заровил, за да се направят ДНК-анализи.

Когато се появиха съобщения и изказвания ,че скелетът е изчезнал в БАН не бяха готови сегашните обяснения -явно се е работило през годините...
За народа беше ясно ,че костите на Левски няма да се намерят скоро .Сега мога да си мисля ,че са ликвидирани.

Казаното от вас не се връзва с мястото и разположението на трупа, както и запазените железни атрибути частици от изгнилото му облекло и навущата.Те съответствуваха на технологиите използвани по времето, когато е живял Левски ,а никак не приличат на такива правени преди 1000 години.

Защо ми се оправдавате зачистота на помислите в меналото, аз говорих за "историческата социалистическа "гилдия...в нея би могло да има и свестни човеци... То и Боко мрази страшно комунистите ,но е бил комунист.Сложна е човешката психика.

Тогава църквата бе с глава патр. Кирил и по независещи от мен причини имах щастието да узная доста по този въпрос.Проф. по история от духовната академия се бори достойно, но следите не се откриха.

В крайна сметка Левски е велик защото доста се е писало за него.Той е преднамерено идеализиран, но народа има право да прави и това ,когато действителността е груба и не съответсвува на въжделенията му.Типичен пример за това е и образа на Крали Марко ,или картината в народната песен за Шишмановата воиска .

Няма как професионален историк да се извинява с музейни работници- не е смешно !Понеже твърдите ,че не принадлежите към соц. историците, остава да си мисля ,че са ви водили за носа и вие сте се задоволили с първата пусната официална версия за нещата.

Църквата има многовековна памет и огромен опит за разлика от т. н. историци след 42 година и възможностите си тя даже не ги демонстрира с цел да си прави евтин пиар.
А кога и дали ще поиска да каже мнението си по въпроса за ровичкането в църквата и кражбата на веществени доказателства зависи само от нейните водачи.

С мненията на ивоки и другите под него бих се съгласил ,все пак са изказани от Хора умеещи да боряват със словото .Но не говорим за това ,а за извършеното криминално деяние спрямо целиат ни народ.., в което е замесена и т.н. историческа наука Оказва се ,че даже не са съумели префърцунените историци да си приложат методите с които работят при работи извършвани на изследван обект.
Тогава се питам на кого да вярват хората?

Макар че пак намесвате "историческата социалистическа" гилдия. Вижте, ако се ограничим само с фактите, излезли наяве по време на разкопките, ще можем да стигнем до определени изводи, но ако плуваме в помията от казано-речено през годините, ще стигнем до кривата круша, ако не се удавим междувременно. Цитирам: "Казаното от вас не се връзва с мястото и разположението на трупа както и запазените железни атрибути от изгнилото му облекло и навущата." Описанията се правят словесно, графично и фотографски. Всичко е налице и коментарът не е труден, но трябва да стане очи-в-очи с разстлана документация на една голяма маса. Ако нямате проблем със зрението, ще Ви дам възможност да наблюдавате скелет 95 стереоскопично. И понеже зная (запомнил съм) всички подробности наизуст, ще Ви питам едно по едно какво виждате, а Вие ще отговаряте дали е вярно или не и какво означава според Вас. Това е едната възможност. Другата е да се доверите на публикуваното от проф. Михайлов, че не е имало погребален инвентар, както и да прочетете у доцент арх. Бобчев (статията му в сп. София), който също признава липсата на каквито и да е вещи или следи от облекло. Но тук се пявява едно противоречие, което накратко ще припомня. На разкопките е бил и един тарикат (без кавички), който се е бъзикал със стажант-археолога Г. Джингов, по-късно и ст. н. с., първият, който не издържа нападките на Н. Хайтов, както словесни, така и по време на проведените разпити (посреднощ), като му е подхвърлил оловен пръстен с гравирана буквата "Л", а над нея кръст и знаменце, доколкото си спомням, метална значка с емайл и цифрата "1", закривал е с плоски фрагменти от черепа местата, където са липсвали зъби от долната челюст, а по-късно единствен е твърдял, че уж били намерени и телени копчета от 18-и век (?). Ето какво пише Н.Х. по този случай: вж. сл. коментар

Твърдението, че били намерени телени копчета при скелет 95, се оказа с времето чиста измислица. И в Дневника, воден от Георги Джингов, и в статиите на Стамен Михайлов (1961) и Сава Бобчев (1979) изрично е подчертано, че не са намерени никакви вещи, накити или предмети около скелета. Но ето че нашият белетрист издирва Дневника на архитекта и там между другото на дата 31 май 1956 г. прочита: „До скелета – телено копче; гроб на Апостола (?)…” [Сборник 1988: с. 59] И тръгва да дири истината, но когато я узнава, оставя я заключена в Дневника си.
На 26 септември 1984 г., след посещение в дома на арх. Сава Бобчев, той записва: „Някои от нещата, които разказва са малко на места неопределени (минали са вече 28 години от знаменитите разкопки). Не лъже. Попитах го за телените копчета, дали е отбелязал това в дневника същия ден, той потвърди, че тогава го е отбелязал, но че не е видял копчетата, а му е казал Бучински (спокойно можеше да потвърди, че ги е видял).” [Хайтов 1997б: с. 192-193]

Правилно,днес всичко може да мине в рубриката измислено.( Ясно,стана като във вица хареса ли ти концерта на Ив Монтан...)Официално е писано за това много по- късно, но в определени кръгове тези работи се знаеха.А за паметника на Ленин се знаеше По това време вече съществуваха новите здания в центъра и поантата щеше да е паметник на вожда Ленин.Ако не беше брожението свързано със бъдещето на църквата и информацията за гроба на Левски ,то тя щеше да си замине.
Това което не знаете е ,че поповете успяха да обединят хората и не посмяха да я ликвидират.Разбира се и статуята на Ленин загуби мащабността си характерна за първите проекти.
Наистина много от вините на партиините светци се прехвърли на различни гилдии и хора.Ще трябва да се примирим с факта ,че много от материалните исторически цености заминаха от България,както на запад ,така и на изток.Виждал съм изнасяне с хеликоптери нощно време, когато отбивах военната си служба..
.Тя и Тадъръковата ги плещи доста,както ние сега ,но това е след дъжд качулка.

Е ,за да завърша ще кажа, не е хубаво , така яростно гърчеещите човечета да нападат необосновано Спараток.Голям труд е хвърлил човека и когато професионалисти обвиняват другите в некомпетентност това е признак за немощ на ученият.
Вярно е ,че написаното остава ,но помнете че църквата има свое още не изказано мнение по въпроса с извършеното в св Петка Самарджийска.Не е нужно заради един провален соц. да ставаме за кашмер пред децата и внуците ни.

Пишете: "Когато се появиха съобщения и изказвания ,че скелетът е изчезнал в БАН, не бяха готови сегашните обяснения - явно се е работило през годините..."
Ще се изненадате на отговора ми. Почти всичко, което Ви разказвам и което е намерило място във въпросната книга, беше изяснено преди кончината на писателя. Лека му пръст. Бе свалена и плочата от църковния стобор с обосновано Решение на СОС. Дори приживе. Не веднъж съм казвал, че историко-археологическият елит на нацията бе готов да забрави и да прости обидите. НО... В цялата работа изглежда е имало далавера (светлини на прожектори, хонорари за нови и нови книги, проекти и изпълнения, синовен "дълг" и т.н.), защото офанзивата да се натресе плоча с невярно съдържание и то там, където не й е мястото, тихомълком продължи. Заплахи за съд, намерения да се рови в апсидния зид, въпреки че на нито една снимка не се вижда да е имало тунел за долните крайници на скелет 95, с надеждата да се намерят костици за ДНК-анализ. Кьор-фишеци, колкото можете да си представите. И СОС се огъна, разреши един не много ангажиращ текст върху паметна плоча на стената. Чашата обаче преля с нахалството на някои господа. Изработиха не разрешеното, а гроб със скандални текстове. Натрупаха една сюрия герои, сгрешиха името на баба Ви Мария, разказала семейната легенда през 1936 г. на 86-годишна възраст, писаха, че имало научни данни, издялаха кръстове върху хоризонталната плоча на гроба, твърдейки, че били като настилката от еди коя си година (според снимков материал) - грешен брой на кръстовете и разположението им, грешна датировка кога са били поставени като каменен под. Пълна подигравка. Утре ще започнат да си раздават и медали за заслуга. Искат да заровят и косите на Апостола там. За мен това е трагедия и падение. Ами ако ск. 95 е принадлежал на скитник или убиец? Ами ако утре се открият истинските кости при Паметника на Левски или на друго място? Толкова, че капнах за днес.

Има още една каста хора замесени със нещата оксоло левски -това са братята му масони
Както и да е .Лека нощ

Левски също е убиец.
А дупка в основите имаше и никакъв снимков материал не може да я опровергае ,защото съм я виждал ,когато се правеха разкопките.
Това което ми е известно ,че истинските материали ,скици и фотографии съществуват и що се касае до това какво притежава църквата ,всичко бе дадено лично на патриарха Кирил в съвсем официална обстановка.
Не изключвам възможността, останките да са спасени ,но тогава спасителите ,трябва да са масоните.Те са организаторите за укриване и погребване на тлените останки на брата масон.Няма как без тяхното участие да се преодолее безпрепятсвено охраната при бесилото.Масони има и в самата турска администрация,войска и полиция.Това беше известно на патриашията.Присъствието на историк от тяхна страна не бе случайност или защото това бе хобито на проф. от духовната академия.

Под паметника му няма да се намерят останки ,той не е паметник на Левски ,а е символ на поредният триумф на усилията на масоните да подчинят света.Този паметник е свидетелство ,че масоните се считат за победители в процеса слещу Левски и делата им продължават успешно,независимо от трагичното събитие.Такива паметници са и останалите пирамидални структори в докторската градинка ,руският паметник и паметника на борците против фашизма в Борисовата градина.Подобни символи има и на доста други места в BG Няма нищо чудно ,че те са издигнати от коренно различни и противостоящи институции и съобщности ,вътрешно видовите войни са присъщи и на техните формирования по света.Но ,
без тяхната благословия, тракологията още дълго време щеше да е неизвестна.Днес тя е потребна и колкото и да е парадоксално българите могат да използват истините на историята за да съхранят поне шепа от етноса си,надживявайки етническите, религиозните ,обществените и партиините си различия.Мисля си ,че има хляб в идеята за една Европа на регионите,но контрапункта разделяй и владей при това остава в сила.

Сега и масонството ли намесихте, любезни колега. Изглежда имате журналистическа жилка, щом търсите сензацията в обикновените неща. Защото обект "Св.П.С." е един изключително елементарен случай в археологическата практика, драматизиран от Н.Х. до неузнаваемост. В едно интервю за в. Уикенд ми бе зададен подобен въпрос. Ще го цитирам, заедно с моя отговор:

И.И.: Както всичко, свързано с Левски, и в паметника му има елементи на мистерия. През последните години дори се коментираше, че на него са били кодирани масонски, а според някои дори сатанински символи. Защо според вас паметникът е построен в този вид?

П.В.: На времето карикатуристите Тодор Кузмов и Цветан Цеков-Карандаш бяха мои добри приятели. Благодарен съм за всичко научено от тях. Кузмов имаше една карикатура с три персонажа: муха, слон и художник. Мухата е кацнала на слонския крак, а художникът я рисува, гледайки я под лупа.
За мен е по-важно, че сърцето ми притупва винаги, щом съзра паметника на Левски, било то като илюстрация, по телевизията или наяве.
Едно интервю на Ивайла Иванова
(в. „Уикенд” от 28 май-3 юни 2011 г., с. 77;
тук – без съкращенията и редакторските намеси)

Бях длъжен да си завърша повествованието, така както го знам и доколкото е възможно да се каже нещо насочващо на хората за трите фактора участвували при гласуването по въпроса какво да се каже на хората и какво не.
Няма теория на конспирацията ,но практика има!

Няма лошо, че ви трепва сърцето - човек е емоционално същество..

Карикатурите винаги крият много повече истини за живота и нравите .Може би по тази причина ,че гледат през лупа, хората не забелязват гредата в собствените си очи ,а сламката в очите на другите.Нали знаете загубеният ключ се търси най -лесно под уличният фенер.

... и ще се посъветвам с проф. Овчаров какъв да бъде отговорът. Ще го публикувам коректно - дума по дума. Не отговарям за неговата реакция. Той знае повече от мен. Затова е професор. Ерудит! Колкото до мен, аз не разбирам от тайни общества и не ме интересуват. Въпреки тази моя декларация, ако Вие имате документални доказателства за истинността на разказа си, ще Ви осигуря средства и издатество, за да ги публикувате. След преглед с лупа, разбира се, тъй като ако нещо действително мога, то е да откривам лъжата и измамата. Вероятно ще искате някакво доказателство за това мое твърдение. Ами ето. Виждали сте били ДУПКАТА и не вярвате на снимковия материал. Е, колко дълбока беше? Можехте ли да си пъхнете ръката до рамото в нея? Защото частта от скелета, останала навътре в олтара, е била 100 см дълга, а според изчисления от д-р Й. Йорданов ръст, трябвало е дупката да бъде дълбока 72 см, т.е. да е пресякла целия зид. Знаете ли колко лъжесвидетели бе събрал Н.Х.,за да обори археологическото заключение? И като бе оборен, наблегна на политическата обстановка по онова време (1956 г.), нали? Смехории, приятелю. Смехори. По-горе Ви приведох извадки от публикувани записки на Н.Х. как е посетил доц. арх. Сава Бобчев в дома му и отговора - дословно, че не е видял, а само чул за телени копчета при ск. 95. Налага се да Ви приведа още един, публикуван от самия Н.Х., пасаж - декларацията на една госпожа, кандърдисана от д-р Спас Спасов-Разбойников да даде тези лъжливи показания, за да разберете какъв велик манипулатор сте седнали да защитавате:
Идва ден, когато арх. Бобчев си отива от този свят - пиша в моята част от новоизлязлата книга (с. 163), но писателят Хайтов решава поне още малко да поексплоатира неговия авторитет, макар да е с ясното съзнание, че постъпката му е непочтена. Криейки се отново зад гърба на услужливия д-р Спас Спасов-Рабойников, днес вече мастит професор, той получава на 26 януари 1986 г. информация „от софийската гражданка ДОНКА РУСЕВА ВИТАНОВА”, която му пише дибидюс (досущ) в неговия стил: „... през един от последните дни на м. май 1956 г... арх. Сава Бобчев... беше долу сред разкопки и навалица, обясняваше твърде възбуден и с голяма словоохотливост надълго и нашироко за уникалното откритие – скелета на Апостола. СПОМНЯМ СИ МНОГО ДОБРЕ, ЧЕ В РЪЦЕТЕ СИ ДЪРЖЕШЕ НЯКАКВИ МОКРИ, ПОЗЕЛЕНЕЛИ, вероятно от влагата, КОПЧЕТА, за които твърдеше, че са били от навоите на този, който е посял по цяла България тайна мрежа от революционни комитети за освобождението й от петвековното турско иго...” [Хайтов 1987: с. 239; ошрифтяване – Н. Х.]