Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2012 15:47 - По повод на една статия във в. ДУМА
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 2016 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.09.2012 16:12


„Гробът”          Понеже не съм хубавец като Тодор Коруев, не публикувам своя снимка. Но изглеждам горе-долу като него – родени сме през 1942-ра под зодиакалния знак на Стрелеца. А днес и двамата предъвкваме плесенясалата попара, която Николай Хайтов надроби през 1985-та. Става дума за един от няколкото ранновизантийските гробове, затиснати от основите на църквата „Св. Петка Самарджийска”. Но докато той – г-н Коруев – е журналист и знае как да обработва общественото мнение с твърдението, че единият от тях е на Левски, аз съм инженер-геодезист по професия, отдал някакви си 37 години от живота си за документиране на археологическите разкопки в страната: от праисторическите времена, през тракийската епоха, римския период, та до късното средновековие. Давам тази информация, за да стане ясно на читателите, че нямам право да казвам нито дума (Не го и правя!), без да е тя стабилно подплатена с конкретни факти и аргументи. Бил съм все пак в системата на БАН. Ето и някои мои мисли, провокирани от статията на Тодор Коруев, отпечатана в ДУМА на 22. II. 2012 (с. 15).      Първо. Защо трябва да се вярва без сянка от съмнение, че известеният с пословичната си скромност Апостол на свободата действително се е надявал всеки да знае неговия гроб? Много по-верни са думите му, за които е оставил и доказателство: „Мамо, вземи косата ми, та я скрий в съндъка си, защото аз се отделям от тебе, и когато чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан.“ Щом косите на Левски не са погребани при (или под) строящия се паметник в София – нещо, което още навремето роднини и съратници са могли да сторят като негово завещание, то означава, че гробът е бил намерен, а свещените кости – извадени и скромно препогребани при добре известния на всеки „нашенец и чужденец” паметник, издигнат там, където е падала сянката на бесилото.      Второ. Група ентусиасти откриха до църквата лъскава черна плоча, на която са издялали основанията – „... според народната памет и редица научни данни...” – за поредната ѝ поява там. Забелязал ли е г-н Коруев, че „народната памет” проговаря услужливо едва на кръгли годишнини или след като гробовете под олтара са станали известни, и че целта на анкетата, проведена от проф. Христо Гяуров (1889-1966), е била непременно църквата да бъде спасена от разрушаване при оформянето на столичния център? Колкото до решенията, взети от ЦУ на БАН (април 1986) и от СОС (май 2011) на основание т.нар. "редица научни данни" за монтирането на плоча на църковния стобор, трябва да се знае, че те бяха наложени силово, под недопустим за едно съвременно общество административен и медиен натиск, организиран от клана Хайтови и тогава, и сега.      Трето. Обсъжданията (1985-1986) на лансираната от писателя теза за препогребването на Левски в „Св. Петка Самарджийска” започнаха твърде прибързано. Най-важните филмови негативи от разкопките през 1956 г. са били или мистериозно изчезнали (В АИМ са работили няколко „къртици” от т.нар. помощен персонал, запалени по идеята за препогребването на Левски, които са мишкували не само в църквата по време и след разкопките в нея, но и във фотоателието на музея.), или разпръснати из различни албуми след „посещението” на Н. Хайтов, М. Бенчев и Р. Радева във фотоархива на музея. Случаят има аналог в едно стихче. Вече не помня къде съм го прочел, тъй като минаха страшно много години оттогава: „Пчелата поканила мухата на сладка медовина. Мухата за отплата нацвъкала пчелина”. Сериозно обвинение, нали? Да, но доказуемо. Можем само да съжаляваме, че обещанието да бъдем дадени на съд не се осъществи. Къде по-доходоносна и безопасна е медийната война и то не с научни факти и доказателства, а с инсинуации и ораторски чалъми.      Четвърто. ДС или акад. Тодор Павлов; страхът да не нарасне авторитета на Българската православна църква или близостта на мавзолея и бъдещия паметник на Ленин; директната намеса на Кремъл или некадърността на българските историци и археолози – „виновни” за затриването на гроба с костите все ще се измислят... „Специални грижи за този скелет не съм полагал, тъй като беше съвършено ясно, че той няма нищо общо с Левски”, ще поясни след години ръководителят на археологическите разкопки в „Предизвикан отговор”, в. ДУМА, бр. 74 от 15. 03. 1991 (с. 4).      Ораторският и писателският талант на един човек като Хайтов не бива да унищожава истината. Когато притежателят му заявява на всеослушание, че с думи може да разгроми и теорията на Айнщайн, ако пожелае, трябва да се замислим няма ли нещо нередно около този човек. „Пък и завистчицата просъска от душите им”, сигурен е г-н Коруев. Тъкмо проф. Михайлов е могъл да бъде признат за откривател на „гроба”, ако навремето е потъпкал научната си съвест и човешко достойнство. Нему принадлежат думите: „Аз ще отговоря на фактите, а на легендите не вярвам, защото се занимавам с наука. Какви са фактите?...” [Сборник на БАН,1988: с. 125]                   В състояние съм да предоставя необсъжданите до момента факти на вниманието на нашата общественост, но как да стане това? На времето (10. II. 1981) се проведе Кръгла маса именно в редакцията на в. „Работническо дело”. От едната страна бяха представени известните към тази дата факти, а от другата – безмерното желание Гробът на Апостола непременно да се обяви за открит. Оттогава до днес българското общество е загубило енергия, значи и средства, безпрецедентни по количество и размер. Уж в търсене на Истината. В крайна сметка днес доволно усмихнати са най-вече Лъжата и Заблудата, които ще нанесат още непредвидени морални и материални щети, щом им угаждаме. Наследниците на писателя са неуморими да величаят своя наистина талантлив и заслужил за българската култура баща, но моля, защо допускат, че родителят им е безпогрешен? Що за овчедушен култ е този! И защо непрекъснато завират пред очите ни снимката на раково болния свой отец. Аз съм имал две служебни срещи с него. Искам да го запомня ведър и усмихнат, целеустремен и борбен, а не жалко подобие на оня опѐрен наш интелектуалец, какъвто беше Николай Хайтов приживе.      И тъй като целта на моя материал не е да доказвам с няколко реда това, което може да се направи на една Нова кръгла маса, предлагам с нелеката задача да се заеме в. ДУМА. Предложението ми има сериозно основание, тъй като още след полемиката в БАН (1986) открих сред архивните филмови материали изпокритите снимки на „погребалната ниша”, представляваща едно плитко вдълбаване, направено от археолозите в периферията на апсидния зид, за да проследят докъде стигат долните крайници на скелет 95, набеден да представлява тленните останки на Апостола. Те прекъсват при коленете, а след тях се е изпречила стената, която ги е прерязала като с нож.      За моя коректен, но безуспешен първи опит за преразглеждане на архивните материали по спора бе съобщено много отдавна във в. „Поглед” от 15. VII. 1991 (с. 8): „Инж. Петър Вълев, главен редактор на сп. „Интердисциплинарни изследвания”, твърди, че след спора [през 1986 г. в БАН – бел. П. В.] са намерени допълнително множество снимкови материали, чието стереоскопично разглеждане ще даде практическа възможност да се прецени, че оспорваният скелет е по-ранен от църквата и е пострадал до неузнаваемост по време на строежа ѝ. Инж. Вълев предлага ПРАКТИЧЕСКИ ИЗХОД: решението на Президиума на БАН да се постави паметна плоча пред църквата да се анулира, а заинтересуваните страни да проведат кратко и резултатно ново обсъждане на новонамерените доказателства. С интерес ще очакваме: какъв ще бъде резултатът?” (из „Сещаме се за Левски” от Ния Пейкова)      Завършвам с предложение към моя зодиакален побратим – г-н Коруев да се срещнем в редакцията на в. ДУМА. Ще му покажа снимки на „нишата” с подаващи се от зида счупени кости, зациментирани в хоросана. Не го вербувам. Иска ми се и той да разбере, че си струва провеждането на една Нова кръгла маса.      Отсега го чувам да казва: „Язък за 350-килограмовата плоча!”



Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103298
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031