Блогът на PVDaskalov :: Николай Хайтов - Един Голям майстор на перото и скандалите. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.09.2012 18:01 - Николай Хайтов - Един Голям майстор на перото и скандалите...

Автор: pvdaskalov Категория: История

Прочетен: 2069 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.07.2013 18:18

Размисли от „шипковия храст” Нямам представа кога и къде се е родил романтичният израз „гласове от шипковия храст”, но след като прочетох във в. „Ретро” от 10-16. II. 2012 материала „Някой се опитва да дегероизира Левски”, както и „Приказки от шипковия храст” във в. „Нова Зора” от 14. II. с. г., препечатани почти 1 : 1 във в. „Десант” от 23. III. с. г., у мен изникна следната картина: Един Голям майстор на перото и скандалите натикал в трънака – поне така си въобразявал –историко-археологическия елит на нацията и си заминал, а „там, дето [сега] е застанал, е място [наистина] високо”. След него клакьорите на великото му дело около измисления гроб на Апостола се опитват да берат плодове от шипковия храсталак, но нещо не им върви. С изненадани физиономии се налага отвреме-навреме да си посмучат изпободените пръсти. Естествено, Големият майстор е недостижим и ненараним. Той е вече на небето и – все още упорито запленен от идеите си – внимателно следи „от място високо” резултатите от книжовното си дело след 1984-та. Но е оставил не по-малко напорист наследник и застъпник (съкр. „АНХ”). Доколкото ми е известно от моралните закони на обществото, наследникът поема и активите, и пасивите на този, когото наследява, а застъпникът се възприема и като съучастник в делото. Ако това е вярно, „АНХ” не би трябвало да ни праща „да гоним Михаля” с думите: „А каквото е рекъл за тоя и оня..., да му бяха потърсили сметка засегнатите приживе – но не посмяха”, а да отговаря вместо наследодателя си. Изглежда той е възприел мълчанието на гореспоменатия елит като самопризнание за голямата му вина пред нацията. Явно не е гледал рисуваното филмче с влака и овена... Ако беше по-прозорлив, обявилият се за наследник и застъпник щеше да се досети, че свреният в „шипковия храст” елит, можеше да прости и забрави невежеството на Големия майстор, неговите параноични залитания и т.н. във връзка с „гроба” на Левски. Но нека спрем до тук; наистина той бе голям разказвач, дори и да грешеше! Стореното – сторено, но когато сееш ветрове, не се сърди, че идва ден да жънеш урагани? Нищо, че си само „АНХ”. Всеки път, щом си отвориш устата, изричаш някоя лъжа или глупост, документирани, слава богу, „черно на бяло”, както обичаше да казва Големият майстор, заслужаващ много по-мъдър застъпник, макар че и такъв не би могъл да му помогне, за да излезе от разкаляния коловоз, подчертавам дебело, в който навлезе след 1984-та година. На „АНХ” ще припомня следното изявление, което би трябвало да му е познато: „Ако съберем всички изказвания по този въпрос, излиза, че на две места е счупена костта! Единият път е счупена дясната подколенна кост; другото счупване е над дясното коляно. Тъй ли е? Как е възможно да не се отбележи това нещо, в този наистина точно воден Дневник от Г. Джингов! Та нали с един замах, само този факт, ако се документира, нямаше да губим сега никакво време. Щеше да ми покажете счупената кост и аз си вземам шапката и си отивам, и ще ви се извиня, че съм ви разиграл и че изобщо съм дезинформирал общественото мнение.” [Сборник на БАН,1988: c. 295] Големият майстор на словото, както виждаме, беше готов да се извини, но тогава най-важните снимки не бяха все още намерени. Документацията в археологията е комплексна, т.е. това, което е пропуснато в Дневника на разкопките, се вижда пределно ясно на снимките. Аз не блъфирам и не изнудвам „АНХ” да се извини на свряните в „шипковия храст” от свое и негово име. Както желае. Много ми харесва приказката, че докато истината си връзва обувките, лъжата успява да обиколи цялата Земя... в многохиляден тираж. Не искам да съм на мястото на литератора доц. Ивайло Христов, нито пък на мястото на проф. „д-р хонорис кауза на СУ” Мария (акад.) Николай Тодорова, които оплюха българската историческа наука по начин – „без аналог по света”. А за това, че „АНХ” поставя и Димитър Общи в ранновизантийското гробище, моите поздравления за гениалното хрумване. Нищо че това е третият скелет, обезличен под тежестта на олтарния камък. Понеже е най-заслужилият революционер, явно са го напъхали вместо свети мощи тъкмо под олтарната трапеза (Светия престол) на „Св. Петка Самарджийска”... Със своето опияняващо слово Николай Хайтов бе велик хипнотизатор. Той е публикувал в редица свои книги снимката с дупки от колове покрай бедрените кости на знаменития скелет, запушени с вестник, [сн. № 2 в изданието от 1987 г.; сн. № 2 и 2-а от 1989 г.; сн. № 3 от 1997 г.; фиг. 10 и 10-А от 2002 и 2004 г.], уверен, че никой няма да забележи нанесените повреди при строителството на църквата (XIV-ХV век). В други 5-6 снимки, с част от които Големият майстор се сдоби в началото на 2001 г., но много добре и старателно обезопаси в изданията си от 2002 и 2004!), е запазена още по-нагледна информация за прерязаните долни крайници на скелета, нарочен да представлява тленните останки на Апостола. И винаги смело е твърдял, че бедрените кости са цели-целинички, докъдето се виждат [Хайтов 1997: с. 214]: „На тези снимки – ще повтаря той многократно – се вижда с пределна яснота, че бедрените кости на скелет № 95 са напълно запазени и няма по тях никакви следи на пробиване, счупване или разместване.” Е, да се надяваме, че все ще се намери смел издател, който не е наплашен от клана Хайтови, и ще публикува архивните снимки, разобличаващи срамната далавера с „гроба” на Апостола! Впрочем, всички те, до една, отлежават в архива на белетриста.

Нагоре