Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2012 19:36 - 27 въпроса към общинските съветници, които гласуваха за поставянето на измамната плоча в подлеза пред бившия ЦУМ
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 2139 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 25.09.2012 22:42


27 въпроса към повярвалите, че гробът на Левски е бил в църквата „Св. Петка Самарджийска”   1. Защо писателят Николай Хайтов и сътрудниците му настояват, че църквата не е построена върху стар гробищен терен, след като по време на разкопките именно в нейните очертания са намерени над 40 огнища от човешки кости, над 20 редовни погребения в гробни ями и зидани гробове, като част от тях са застъпени от църковните основи? Защо откриваме костни останки в профила под апсидната стена, както и полепнали кости в хоросана над гроба със скелет 95? Как да се тълкува фактът, че погребения е имало и под зиданите гробове, а по стените им отвън, в хоросана са полепнали човешки и животински кости? Как да си обясним присъствието на старохристиянската гробница, открита при строителството на ЦУМ и документирана в скица на арх. Сава Бобчев само на 10-15 метра североизточно от църквата „Св. Петка Самарджийска”? Обр. 1. Зидани гробове под църковните стени. Обр. 2. Зидан гроб с повече от едно погребение. Обр. 3. Следи от кости по зиданите гробове и под апсидния зид. Обр. 4. Местоположението на старохристиянска гробница според скица на арх. Бобчев.   2. Защо се твърди, че теренът за строежа на църквата бил подготвен на голяма дълбочина – до нивото на античната стена в олтара? Възможно ли е изграждането на църковните зидове да е започнало на равен терен, без траншеи? Нима застъпниците на Хайтовата теза са чували от старите дюлгери една къща да се зида без изкопи за основи? Обр. 5. Схематично представяне на подготвения терен с изкопи за църковните основи.   3. Има ли строежи върху нездрава основа (какъвто е разглежданият случай) и да няма деформации (неравномерни слягания, пукнатини и др.)? Знаят ли последователите на писателя, че около зидовете се появяват деформации на земните пластове? Могат ли да си обяснят защо скелет 95 е наклонен към „мергел-блока” (подтрапезния камък, основата на Светия престол), а скелет 79 – към допълнително натоварената от апсидата антична стена? Имат ли представа, че напречният наклон на скелет 95 може да се установи чрез стереонаблюдения на подходящи архивни снимки (по двойки), а на скелет 79 дори да се изчисли по данните в Дневника на разкопките?   4. Защо не се замислят и преценят, че бялата ивица от строителни отпадъци на около 40-50 см под запазената тухлена настилка в олтара, стъпката на олтарния камък, респ. височината на „мергел-блока”, козирката от хоросан, изтекъл от апсидната стена над бедрените кости на скелет 95, и местоположението на т. нар. „самотен череп” бележат ниво-повърхнината на строителната площадка? Обр. 6. Ивицата строителни отпадъци под тухления под в олтара, ивицата хоросан, подаваща се от апсидния зид и основата на мергел-блока бележат нивото на строителната площадка.   5. Защо в статията си от 1959 г. проф. Христо Гяуров не е сигурен кой от двата скелета в олтара е на Левски – 95 или 79? Защо Хайтов и сътрудниците му, между които е и акад. Николай Тодоров, снабдяват скелет 79 с помощта на криминална експертиза, изфабрикувана от Института по криминалистика на МВР с череп от друг скелет, открит вън от църквата (инв. № 14-а)? Защо самият Хайтов и експертите около него, вкл. акад. Тодоров, коментират възможността скелет 79 да е на Левски? Обр. 7. Трите скелета, пострадали при строителството на църквата.   6. Защо в скиците на арх. Бобчев и в макета на художника Михаил Бенчев скелет 95 е измъкнат от апсидния зид с цели 70 см, след като действителното му положение по отношение на подпрестолния каменен блок е фотодокументирано? Или са разчитали, че архивните снимки няма да бъдат намерени и твърденията им няма да бъдат опровергани? Обр. 8. Двете скици на арх. Бобчев. Обр. 9. Макетът на художника Бенчев.   7. В Дневника на разкопките е записано, че скелет 95 е открит на 75 см под тухления под в олтара, а най-долният ръб на грубо издялания мергел-блок – на дълбочина 55 см. Могат ли последователите на Хайтов да пресметнат разликата между 75 и 55 – нещо, което именитият писател се е въздържал да стори, и какво означава тази разлика от 20 см? С този пример става ли ясно защо писателят обяви официалния Дневник на разкопките за фалшифициран? Обр. 10. Една от рисунките на художника Бенчев с корекция според данните от арх. Бобчев.   8. Кое е по-логично: повредите и липсите в дясната горна половина на скелет 95 и черепа да са получени от некадърно водени разкопки, както твърди Хайтов, или това да е станало още навремето – при поставянето на мергел-блока, случайно положен току над и леко встрани от главата на погребания? Обр. 11. Състоянието на черепа, гръдния кош и дясна раменна кост на скелет 95, изпомачкани при полагането на олтарния камък.   9. Когато един скелет е защитен по време на престоя му в земята, безименните кости на таза обикновено се откриват леко възвити нагоре. Каква може да е причината тазът на скелет 95 да е смачкан, сякаш над него е минал валяк? Криминалистите на МВР го наричат дори „фигурата, наподобяваща таз”. При разтварянето на таза винаги се получават пукнатини. За пример може да бъде посочен съседният скелет 79. Защо тазът на скелет 95 няма пукнатини. Възможно ли е те да бъдат запълнени с калциев карбонат и за колко време би станало това? Възможността за образуването на варовик се обосновава от наличието на въглерод в гниещите дървени колове в непосредствена близост на таза и бедрените кости, кислород във високите подпочвени води и калций от самите кости. Обр. 12. Състоянието на тазовите кости на скелети 79 и 95, като и на един скелет от друг некропол, съдбата на който е била подобна на № 95, но без да е имало над него строителна площадка.   10. На какво може да се дължи липсата на повечето кости от долните крайници на скелет 79 и оцеляването не на най-масивните от тях (тибиите), а на една от двете тънки – дясната фибула (малкия пищял)? Тук ще помоля уважаемите последователи на Хайтов да не търсят причината в безотговорното водене на разкопките, тъй като етапите при разкриването на скелет 79 са най-старателно фотодокументирани. След като са разбрали, че скелет 95, затиснат от апсидния зид, е по-стар от църквата, цялото им внимание и надежда легендата да бъде потвърдена се прехвърля на скелет 79, но той – за разлика от № 95 – се оказва със запазен гръден кош, но... без череп.   11. Да се върнем при скелет 95. Неговата лява раменна кост е строшена високо горе, при хирургическата шийка. Добре се вижда тънката външна обвивка (диафизната компакта), както и намалялата по обем и плътност шуплеста костна тъкан вътре. Какво означава това и защо експертите на Хайтов се правят, че не виждат този възрастов признак?   12. От лицевите кости на черепа е оцеляла единствено леко повредената долна челюст, но ясно се виждат заострената брадичка, както и липсите на зъби. Защо Хайтов отрича съществуването на долната челюст, след като тя е била там, полегнала безпомощно на шийните прешлени, и се вижда на снимките? Защо с плоски костици са прикривани липсите на зъби и част от зарасналите алвеоли? Кой си е позволявал подобни волности по време на сондажните проучвания на църквата? Въпросът може да остане без отговор, но е напълно уместен. В една от нишите в наоса е намерен оловен пръстен с гравирана буквата Л, кръстче и знаменце над нея; при скелет 14-а, открит под дюшемето на т. нар. женско отделение, прилепено до южната стена на църквата, е намерена съвременна значка; стереоскопично се открива връв, имитираща навой, в дупката от кол между бедрените кости. Кой е подхвърлял тези тенденциозни находки? Един от негативите, от който ясно се вижда счупената и разместена лява бедрена кост, е старателно обработен, вероятно с топлийка, тъкмо там, където се е виждала бялата гъбеста структура на мястото на счупването. След разкъсването на емулсията структурата в по-късните репродукции е потъмняла – доказателство, че повредата на негатива е направена не по-рано от 1986 година, когато е открита значителна част от архивните кадри. Добре е все пак, че са превадени снимки преди престъпното поразяване на негатива. Обр. 13. Няколко детайла от черепа на скелет 95. Прикриването на липсващи зъби на долната челюст е очевидно. Обр. 14. Кратките записи от Дневника на разкопките, съобщаващи за необичайните находки.    13. В обсега на бедрените кости са минали два пилота за уплътняване на слабия гробищен терен край апсидната стена, северно от оста на църквата. От сътресението при набиването на дървените колове бедрените кости са получили пукнатини и размествания. Защо Хайтов внедрява и коментира най-старателно дори несъществуващи елементи (напр. долен банкет, горен банкет или пейка, облицовка на мергел-блока с по-малки камъни, фугиране на камъните в основата на апсидната стена и др.), но остава безмълвен за счупванията на бедрените кости? Възможно ли е да не ги е забелязал? При всеки удобен случай обаче не пропуска да каже, че те били здрави чак до коленете, докъдето се виждали. Обр. 15. Скелет 95 със запушените дупки от колове. Счупванията и разместванията на бедрените кости преди коленете, т. е. над тях, са посочени със стрелки.   14. Дали някой от поддръжниците на Хайтов се е опитал да проследи състоянието на бедрените кости след дупките от колове и открил ли е някакви по-сериозни повреди? Наистина, повечето репродукции в неговите книги са зле отпечатани, но има и сполучливи. Например обр. 29 в Сборника на БАН от 1988 г., с. 432. Други илюстрации могат да бъдат разгледани от таза надолу: сн. 2 във второто издание от 1987 г. и в том трети от 1989 г.; сн. 3 в 1997, с. 354; фиг. 10 в 2002, с.105 и 2004, с. 139. За читателите с по-силно зрение не е необходима лупа.   15. Един от смело размахваните козове е илюзорното възкачване на дясна бедрена кост над очертанията на дупката до нея. Причината за тази привидна ситуация могат да си обяснят поне 200 хиляди българи (И то само от едно поколение!), които са се занимавали професионално или любителски с фотография. Още три пъти по толкова (най-малко), които са изучавали геометрия и физика (оптика), са наясно как се е получил този лъжлив ефект: костта е между обектива и очертанията на дупката от кол, която от своя страна е с 1-2 см по-ниско от костта. Защо Хайтов не си обясни явлението (Нали и той е инженер!), а го използва едва ли не като категорично доказателство, че скелет 95 е напъхан под апсидния зид след построяването на църквата и следователно може да е на Левски?   16. Подаващите се изпод таза бедрени кости са успоредни. Логично е разстоянието при коленете и стъпалата да е също толкова голямо. Това означава, че трупополагането е извършено в гробна яма, а не в тесен тунел. Щом са могли да скръстят вкочанените ръце според християнския обичай, могли са и краката да съберат при коленете, за да ги вържат и напъхат по-лесно в тунела, ако е имало такъв! Обр. 16. Λ- или V-образната форма, която заемат долните крайници, когато пространството за тях е ограничено.   17. По бедрените кости не се ли виждат бели отлагания, които са концентрични на дупките от колове, и на какво може да се дължи това явление (вж. т. 9)? Обр. 17. Варовикови отлагания, концентрични на дупките от колове.   18. Не е ли изненадващо съобщението на арх. Бобчев в статията му с журналиста Едуард Балтаджиян от 1979 г., че дървените колове и стъпалата в дупката били без повреди? Така ги е нарисувал и в скицата си от 1 юни 1956 г. – напълно запазени. Защо Хайтов никъде не коментира тези озадачаващи данни, изнесени от зам.-ръководителя на разкопките? Защо не е развил цялата си версия въз основа на тях? Нали твърди, че Бобчев никога не бил уличаван в неточност и измама? Или може би черните артефакти, оставени върху стъпалото, са полуизгнили късове дърво? Обр. 18. Стъпалото под голямата олтарна ниша със складирани върху нея късове полуизгнило дърво.   19. Редица доказателства в науката се постигат с допускане на някаква причина, след което се проверява дали следствията са логически обвързани с нея. Нека единият от двата дървени кола се е плъзгал плътно при набиването му покрай дясната бедрена кост, при което се е получило триене. Какъв би бил ефектът? Твърдя, че той е видим, но самият писател не е съумял да го анализира (фиг. 3-А в 2002: с. 118-119 и 2004: с. 89-90) или не е искал, въпреки че лично е повдигнал с черен химикал бледото копие от Бележника на Джингов – да личи по-ясно завъртяната на 180° по оста ѝ дясна бедрена кост. Обр. 19. Бедрените кости на скелет 95: анатомичното им положение в учебниците (а), според скица на арх. Бобчев (б), скица на студента Джингов, повторена от писателя Хайтов (в) и схема на механичното обяснение за завъртането на дясна бедрена (г).   20. Отговорът на един допълнителен въпрос би помогнал за решаването на дилемата. Ако през студената февруарска нощ действително е копано между олтарната трапеза и апсидния зид (на най-тясното и неудобно място в цялата църква), следите от дървените колове не са ли били заличени до дъното на гробната яма. Между нея и бедрените кости не би ли трябвало да има поне 10 см заради естествената им кривина (изпъкналост нагоре) и натрупания хумус под тях, т. е. дупките от колове не би ли трябвало да са безвъзвратно заличени при тази изкопна дейност. Защо през 1956 г. ги откриваме на ниво среда бедрени кости?   21. Защо по страните, оформящи вдълбаването в апсидния зид, няма следи от груба изкопчийска работа? След като разстоянието от мергел-блока до козирката е само 80 см, защо героите на Хайтов, които са препогребали според лансираната версия тялото на Левски, не са премахнали козирката от хоросан да не им пречи, както са постъпили работниците от НИПК при консервацията на обекта? Обр. 20. Панорамна снимка и детайл от апсидния зид на църквата около 1974 г. Архив на НИПК.   22. Борбата на Хайтовия колектив археолозите да признаят съществуването на достатъчно дълбока дупка в апсидния зид, за да бъдат сместени в нея долните крайници на скелет 95, е титанична. До намирането на абсолютните доказателства по снимков материал (вж. т. 23), че тази борба е била безсмислена, могло е да се разсъждава върху това, защо сянката на стоманения обтегач по оста на църквата се вижда, т. е. не чезне някъде навътре. През 1972 г. проф. арх. Стефан Бояджиев е снимал апсидния зид на църквата „Св. Петка Самарджийска” и е успял да улови в кадър вдълбаването, което археолозите са направили в стремежа си да проследят докъде навлизат долните крайници в зида. Съгласни ли са привържениците на писателя, че с чертежа си по време на дискусията в БАН през 1986 г. проф. Бояджиев е доказал, че „дупката” в зида е плитка? Ако е съществувал тунел, то цялото вдълбаване е щяло да бъде в дълбока сянка.   23. На 13 юни 1956 г., часове преди да започне зариването на сондажа в олтара на църквата, са направени три последователни снимки на античната стена. Хайтов публикува част от едната с твърдението, че сенките, хвърлени от речните камъни в зидарията, са следи от плет, послужил за погребален покров над скелет 79 (фиг.19-Б в 2002: с. 170 и 2004: с. 127). Защо не е публикувал цялата снимка? В отрязаната ѝ част се виждат важни детайли – съвсем свежите следи от опити да се разбива апсидната стена, от която стърчи зациментиран фрагмент от дясната подколенна кост (големия пищял, тибията). С разрешение на директорката на АИМ – проф. Йорданка Юрукова – аз лично му предоставих споменатите три кадъра, които бяха сканирани през януари 2001 г. в Първо цифрово фото (София). Тази е причината единият от тях, старателно обезопасен, да се появи с погрешно тълкувание едва през 2002 г. Обр. 21. Снимка на античната стена под южната половина на апсидния зид с част от вдълбаването при гробната яма на скелет 95 (а); детайл от дъното на вдълбаването със стърчащ от него костен фрагмент от десния долен крайник (б); детайл, публикуван от Хайтов (в); за сравнение – детайл от снимка на арх. Бояджиев (г).    24. Не е ли логично дъното на гробната яма да е било направено доста по-дълбоко, за да може копаещият да работи в една по-нормална и удобна поза (приклекнал или седнал), а не по корем? Щом от зида се подават 100 см от предполагаемите 172 см за ръст на погребания, необходимият тунел за долните крайници (от таза надолу, както е записано в Дневника на разкопките) е трябвало да бъде 72-75 см дълъг. Как той ще се осветява в дълбочина, как в него ще се бърка с ръце, след като дори главата на копаещия ще е опряла в стената? Обр. 22. Схема, изработена от арх. Бояджиев, с която се доказва, че вдълбаването над бедрените кости на скелета е било плитко.   25. В дъното се виждат същите ямки (вж. т. 21), леко зацапани с пръст, тълкувани от Хайтов като следи от стръкчетата на рогозка, послужила за погребален покров. Разбират ли неговите последователи, че вдълбаването е било плитко, а съществуването на тунел – немислимо? И още. Как ще обяснят факта, че уж измъкнатите подколенни кости са оставили дупки над, а не под следите от покрова?   26. Защо арх. Бобчев и скулпторът Димитър Бучински възобновиха спора чии са костите в олтара на църквата едва след като нейното подземие бе променено до неузнаваемост? Как така се случи скандалният спор, който бе вдигнат след тях от писателя Хайтов за гроба на Васил Левски, да съвпадне с т. нар. „Възродителен процес”? Тук аз моля за извинение, че задавам този въпрос, но нали самият той виждаше във всяко действие на опонентите си политически мотиви... Защо да не допуснем, че той съди за действията на опонентите по собственото си поведение?   27. Защо Хайтов отрече всички факти и ситуации, установени по време на археологическите проучвания на църквата и описани от стажант-археолога Георги Джингов в Дневника на разкопките, преиначи в тълкуванията си други архивни документи, някои от тях дори фалшифицира? Защо мотивите за изчезването на костите и гроба той видоизменяше според политическата обстановка в страната? В крайна сметка афера ли беше цялата история или една зле скроена далавера, която облагодетелства едни, а съсипа съдбата на други?



Гласувай:
2



1. pvdaskalov - Даден ли е някъде отговор на зададените въпроси и къде могат да се видят илюстрациите?
05.01.2013 20:53
Част от тях намират отговор в други постинги в моя блог, но изброените тук представляват в общи линии скелета на интердисциплинарните изследвания около "гроба" на Васил Левски, уж открит, според писателя Николай Хайтов, през 1956 г., но унищожен умишлено. Тези изследвания са поместени в част втора на книгата "НАУКАТА СРЕЩУ АГРЕСИВНОТО НЕВЕЖЕСТВО. Погребан ли е Апостола на свободата в черквата "Св. Петка Самарджийска"?" Част първа съдържа историческите изследвания по въпроса, дело на проф. Димитър Овчаров. Книгата има и анекс със заглавие "Синдромът "Хайтов" с автор историка Бойко Киряков. Кигата е под печат в ограничен тираж. Целта на авторите е да се сложи точка на този срамен за българското общество спор, който отклони вниманието на няколко поколения от нетленните идеи на Апостола. Надяваме се импровизираният недействителен гроб в подлеза на бившия ЦУМ да бъде премахнат, тъй като представлява нескопосана бутафория на исторически неоправдано място. Надяваме се също така, че ще се вземе решение за изследвания с помощта на съвременни технически средства и ще бъде направен евентуално сондаж от източната страна на паметника на Левски в София, където се предполага, че тленните му останки са положени от неговите съвременници.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103424
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031