Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2012 21:53 - СМЕШНИЯТ ПЛАЧ НА АНХ
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 3775 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.07.2013 18:12


Уважаеми посетители на моя блог,          Има един вестник, който преглеждам с голямо удоволствие. За съжаление понякога в него се пускат материали, които изопачават исторически истини. От такова естество бе памфлетът на едно от трите деца на големия български писател Николай Ал. Хайтов, озаглавен „Смешен плач” (в. ДЕСАНТ от 2 март 2012 г., с. 14). Той се задържа̀ доста дълго в Интернет, но някой  взе, че го свали. Това „писмено произведение с остър и невъздържан език” даваше богата възможност за достоен отговор и аз го дадох, но след като редколегията на вестника не го одобри за печат, взех, че го поставих като коментар след електронния му вариант. Преди да бъде свален, естествено. Уви, и той замина в небитието заедно с памфлета. Ето защо публикувам повторно моя коментар. Бих сканирал и вестникарската версия на въпросния шедьовър, но това ще сторя, ако събера десетина искания от страна на читателите в очакваните техни коментари накрая. При тираж 5000 вестникът е почти библиографска рядкост.          И така, изпратих следния е-mail на адреса на вестника:   Уважаема Редакция на в. ДЕСАНТ, Приложена изпращам ви статия-отговор на публикувания от вас „Смешен плач”. Моля да се има предвид, че съкращението на неговото име (на автора) не е от неуважение. От инициалите му се получава названието на т.нар. „египетски кръст”. Надявам се той да оцени положително тази дружеска закачка. С удоволствие прочетох и за най-старата кльомба, която той е открил в средновековен препис. Браво. Ако имате допълнителни изисквания към материала – те ще бъдат изпълнени, щом ми изпратите съобщение. Но аз имам молба. Можете да съкратите даден пасаж, но не и да редактирате написаното, тъй като има опасност да се измени неговият смисъл. Спорът е изключително важен за установяване на историческата истина, а това налага авторите сами да отговарят за казаното от тях, т.е. без редакторска намеса. И още, нека трите образеца (снимки) бъдат в размер, подходящ за виждане на счупванията и разместванията на бедрените кости. Трябва да се внимава да не се разместят и стрелките. За целта копирайте двукратно снимките. С поздрави. И дерзайте. Вестникът заслужава по-голям тираж. 13 март 2012, София                                       Петър Вълев     БЕЛЕЖКИ ПО ЕДНА ПУБЛИКАЦИЯ                                                            8 март 1984 г.
Думи, думи, думи...
Страшно много думи има в българския език. С тяхна помощ медът може да се превърне в катран, а катранът – в бяло сладко.                                                   
                          Николай Хайтов, 1997: с. 100-101            Уважаема редакция и драги читатели на в. „ДЕСАНТ”, „които знаят малко или нищо по въпроса за унищожения гроб на Апостола...”, както твърди г-н АНХ в бр. 9 от 2012 г., с. 14. Още в началото на отговора си на написаното от него в този действително патриотичен вестник признавам, че не съм равностоен противник на високохудожествения му стил и език. Много от твърденията заслужават обстоен анализ и обширно опровержение, но струва ми се, засега ще е достатъчно да поясним нещо, което той е пропуснал да направи. Смешният му плач е във връзка с мои изказвания и публикации във в. „Уикенд” от 28 май, 2011, с. 77 („Костите на Левски още не са открити”); в. „Дума” от 28. IX. 2011, с. 20 („Извинете се! За някои факти около „гроба” на Васил Левски и за техните вещи тълкуватели”); в. „Ретро” от 23. II. 2012, с. 12 („Трябва ли да поднасяме цветя на измислен гроб?”). Естествено, вместо извинение, последва неистово настървение. И за да покаже г-н АНХ, че и той, каквото е изрекъл като знаменития си баща, все е вярно, погреба „исторически” в църквата „Св. Петка Самарджийска” многозаслужилия за провала на революционната дейност и гибелта на Васил Левски не кой да е, а тъкмо Димитър Общи. Тъй де, колко му е третият скелет, изваден на части изпод олтарния камък, да бъде идентифициран! Това голямо откритие, ако не се лъжа, бе съобщено най-напред във в. „Ретро” на 10. II. 2012, с.12: „Някой се опитва да дегероизира Левски”.          „Някой се опитва...” Толкова елементарно ли се разглеждат заслугите на националния ни колос? Ако се докаже окончателно, макар това да бе направено още по време на разкопките през 1956 година, и безвъзвратно, че Апостолът не е препогребан в споменатата църква, а то – работите вървят натам според новонамерените, но все още непубликувани архивни материали, нима той ще бъде лишен от ореола на светец в нашето съзнание? Не е ли по-вярно, че за някои ще секнат далаверите с неговия измислен гроб?           Споменава АНХ за някакви сребърници, но знае ли се в чий джоб дрънкат, кой ги два и за какво се използват? Казва за археолозите, че „научното им поражение бе заковано с решение.... подписано от 12 академици и професори”. Пропуснал е обаче определението „неспециалисти” в областта на археологията, нали? Уви, такива са били, макар един от тях да стигна до поста Председател на Велико народно събрание. Смях го напушвал, губел си времето... Защо тогава хленчи пред цяла България и се държи като ощипана булка? Откъде знае, че не може никоя от околовръстното да върне в правия път. Да пробва. Панчарево не е толкова далече. В доклада на акад. Н. Тодоров няма нито един верен абзац освен този, в който се двоуми кой Е от двата скелета – 95 или 79. Колкото до необичайните погребения, те биха били такива, ако методично не бе доказано, че църквата е построена върху стар некропол. И как е познал, че появата им е след изграждането на църквата? Като спи с учебника по танатология под възглавницата? Защо не провери при какъв процес на гниене тибията ще се стопи, ще изчезне, а фибулата ще остане в наличност, изпружена като „фи” 10. Става дума за скелета с инв. № 79 (Обр. 1).                image         Обр. 1. Скелет № 79. На около метър по-високо от гръдния му кош се е намирал иконостасът, отделящ олтара от наоса. Докато фибулата от дясната подбедрица е оцеляла при строителството на църквата, поради близостта ѝ с античния зид, върху който е стъпила южната половина на апсидната стена, тибията липсва, макар да е поне трикратно по-масивна, а костите на левия долен крайник изобщо липсват. Напречният наклон на скелета е към стената, потънала с ок. 10 см за 5 века.   Голяма била вероятността единият да Е, но кой? Този отляво, с отсечените от апсидния зид подколенни кости? Или обезглавеният, на който вещите експерти, приятели на баща ви, присадиха череп от двора на църквата, или може би този, който е измъкнат на части изпод олтарния камък? Моля ви, господине, сложете ред в „Пантеона на българския дух”, за да не се объркват децата един ден, когато наизустяват вашите прозрения. Колкото до „сведенията, които насочиха вниманието към тази църква” – те преливат от противоречия, а започнеш ли да ги пресяваш, в ситото ще остане само един обезкостен мит, нещо като гол охлюв. Версията за късни погребения в олтара на църквата е не само непотвърдена, не само разклатена, но и напълно отхвърлена от професионална гледна точка. Изхвърлена от науката като гнил зъб, но за да се проумее, зависи от това „кой какво носи под шапката”. Извинявам се за израза, но той не е мой, а на баща ви (Сборник 1988: с. 180, дясната колонка горе). Скелетът бил изпотъпкан от работниците! Боже мили. Инспекторите от Комитета за държавен и народен контрол, които Хайтов-старши насъска срещу АИМ, откриха доклад от 1 юни 1956 г. на ръководителя на разкопките до директора акад. Кр. Миятев с настояване да се изпрати спешно комисия в църквата „Св. Петка Самарджийска”, тъй като проф. Хр. Гяуров напирал с неговата фикс-идея, че е намерен гробът на В. Левски. А колкото до оригиналната ситуация в подолтарното пространство с откритите там гробове – тя е пазена достатъчно дълго заради заявената комисия и намирам обвинението, че работниците са изпотъпкали инв. № 95, за чудовищно. С видеозапис ли разполага нашият самозван опонент? Все едно да се твърди, че готвачът в еди кой си ресторант бъркал супата с четката от WC-то. Гнусно, нали? Но само с такъв пример може да се пресече разюзданата гавра с професията на археолога. След като през това време (31 май – 8 юни) се установява окончателно и завинаги, че проучвателите на „Св. Петка Самарджийска” са попаднали на старо християнско гробище, не е била необходима никаква заповед за раздигането на скелет 95! Не са били необходими нито С14 датировки, нито ДНК анализи (впрочем, все още непроходили в практиката към 1956 година), нито метрични или антропологически измервания и наблюдения, щом долните крайници са били пресечени и отсечени от апсидния зид на църквата. И ако на 8 юни са събрани костите от таза нагоре, то натрошените бедрени кости остават на място до 13 юни и биват зарити с оглед винаги да може да се провери ситуацията, при която са намерени (Обр. 2). А когато започва последната консервация на обекта (1969), съпътствана с изграждането на подлеза пред ЦУМ, костите са извадени – виждат се на снимки – от бъдещите информатори на баща ви, но те си затрайват. Нямат интерес да бият барабана, тъй като с прискърбие установяват, че тунел за долните крайници няма, никога не е прокопаван! И все пак, вдигат шумотевица, но кога? Когато мястото е запечатано с тонове бетон и „ребровано № 10”.        image    image      image  image  image  imageimage Обр. 2. След сканирането на архивни негативи на скелет № 95 (ян. 2001 г. по заявка на акад. Н. Хайтов; вж. Обр. 3) ясно проличаха счупванията на бедрените кости, затиснати от апсидния зид на църквата.   Черепът бил разбит с търнокоп, друг работник строшил самотния череп на куп, обезглавеният имал череп, но този факт бил укрит, въведоха се понятия за горен и долен банкет, пейка, дупка, рогозки за погребален покров, строеж без темели, Дневникът на разкопките бил манипулиран... Какво още не е измислено с апломб в разрез с етичните норми на общуване? По-късни снимки на скелет 95 от 31 май и 1 юни няма! А леките размествания може да се дължат и на вдигането и разглеждането на костите от антрополог. Че е пипано, пипано е. Спор няма. С костни пластини са прикривани зарасналите алвеоли на долната челюст, за да не се виждат на снимките. Добре, че не е станало дума за изтънялата лява раменна кост с намаляло гъбесто вещество в нея – един от сигурните белези за сериозно напредналата възраст на погребания индивид с инв. № 95. Сигурно отворът на костта при хирургическата шийка щеше да бъде натъпкан с пръст, за да не се вижда кухината. Имало е кой да свърши тази мизерия. По-нататък. Наистина от Института по криминалистика получихме по един комплект снимки, но те не доказваха никаква „еволюция” на скелета в подкрепа на Вашите обвинения, а тъкмо обратното. Загнилите от многовековния престой във влажната земя кости бързо се обезводняват, напукват и разпрашават. Типичен пример е промененото състояние на лява подлакътна. 
Снимките бяха поставени в бели пликове с червени надписи, отговарящи на съответните албумчета, от които са вадени негативите, за да бъдат копирани. Пазя ги до ден днешен, без въобще да могат да свършат някаква работа, защото репродукциите бяха под всякаква критика, подигравка с доверието на АИМ да предостави архивните негативи от разкопките на "независими" експерти, които се оказа, че обслужват Хайтов-старши и неговия съименник. Интересно би било да ги сравним с комплекта, връчен на белетриста, за да се установи същият боклук ли са и те. Тук обаче подозирам едно желание у господина да въвлече в играта НИКК при МВР. Недейте, много ще се размирише! Истината е по-сложна и тя не бива да бъде поднесена с лека ръка.
Аз моля г-н АНХ да не обсъжда моето местоположение и занятие в момента. Това не е прилично и не е редно. Детайлите от едно житие са нещо съкровено и който иска, нека си публикува своите собствени мемоари. Много интересно е поведението на господина. На него беше обяснено, че фамилията му се отнесе некомпетентно, прибързано и несправедливо към дела и личности, които си отидоха преждевременно, огорчени от този свят, но той, вместо да се извини, говори не за фактите в спора, а за хитрости, фокуси и тарикатщини. И продължава да обяснява какво той разбира под субструкция, като намесва чорапогащи и гимназистки в един колкото и неприятен, но все пак спор за гроба на националния ни герой. В навечерието на националния ни празник. Дойде ред и на миш-маша с историите от фотоархива. Господине, ако толкова държите да знаете, номерът, който баща ви и акад. Н. Тодоров погодиха на АИМ, беше за съд. Ще попитате защо не се стигна до там? На този въпрос нека отговорят археолозите. Може би аз съм твърде честолюбив. Към финала на смешния си плач г-н АНХ определя незавършилия – все още! – спор като „най-големия гаф в българската археология”. Това, разбира се, е неговото мнение. Ако нямаше синьо по гърдите, че е син на писателя Н. Хайтов, врати за мнението му щеше да е отворил само Интернет и то в онези сайтове, където представители на младото поколение си разменят комплименти. Ще поживеем, колкото ни е писано, и ще видим кой е сгафил. Добре, сложихте плочата. Победихте. Оставете ни да си джафкаме отстрани. Припомнете си приказката за кервана. Или и вие сте разколебан. Защото знаете, че плочи се слагат, но и се свалят, когато се докаже, че не им е там мястото.



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102970
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031