Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2012 19:18 - РЕДИЦАTA „НАУЧНИ” ДАННИ, С КОИТО СЕ ОБОСНОВАВА НАДГРОБНАТА ПЛОЧА В ПОДЛЕЗА НА ЦУМ
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 2245 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 02.11.2012 08:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Десет години след смъртта на публициста Николай Хайтов (1919-2002), академик от 1997 година, синовете му издялват на една гарвановочерна плоча следния текст:

 

В ОЛТАРА НА ТАЗИ ЦЪРКВА

СПОРЕД НАРОДНАТА ПАМЕТ

И РЕДИЦА НАУЧНИ ДАННИ

РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ СА

ПОГРЕБАЛИ ПРЕЗ 1873

АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

ЙЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ

 

         В най-долния ѝ край със ситни букви се чете още, че

 

ТОЗИ ПОДВИГ Е ИЗВЪРШЕН ОТ

КЛИСАРЯ НА ЦЪРКВАТА ХРИСТО ХАМБАРКОВ,

СВЕЩЕНИКА НА ЦЪРКВАТА КРЪСТЮ СТОИЛОВ,

БОТЕВИЯ ЧЕТНИК ИЛИЯ ДЖАГАРОВ И

ЖЕНА МУ МАРИЯ ПОПТОДОРОВА-ДЖАГАРОВА

ХРАМЪТ „СВ. ПЕТКА” Е СВЕТИЛИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

 

         По ръба вляво има още едно пояснение:

 

ЧЕТИРИТЕ КРЪСТА В НАСТИЛКАТА НА ОЛТАРА – 1906

 

         По ръба вдясно е добавено:

 

ПО ФОТОГРАФИЯ ОТ РАЗКОПКИТЕ - 1956

 

         Да се поспрем по-подробно на споменатата „РЕДИЦА НАУЧНИ ДАННИ”. Годината е 1956-а. Три са причините да се проведат разкопки в софийската църквица „Св. Петка Самарджийска”, експонирана днес в  подлеза пред едновремешния ЦУМ.  Официалната версия гласи, че това е сторено заради оформянето на столичния център, но изминават повече от 15 години след разкопките, без да е направена съществена промяна в неговия изглед. Възможни са други две краткосрочни причини. Едната е свързана с прословутия Априлски пленум, а другата – с предстоящите 120 години от раждането на Апостола през следващата, 1957-а година. Общото между последните две причини е желанието да се направи нещо голямо в чест на тези събития. Така или иначе, археологическите разкопки започват, в. „Труд” алармира, че е възможно в църквата да се открие неговият гроб, и всички участници в тях са нащрек. Размахвани били кирки и лостове в олтара на църквата, та черепът на единия от откритите там скелети бил счупен. Натрошен бил и т. нар. „самотен” череп, а скелетът без череп, вдясно от олтарния камък, имал череп, но археолозите скрили този факт. Ако настръхналият разказвач, заел се да докаже подкрепената от анкетата на проф. Хр. Гяуров едва след откриването на гробове в олтара еднофамилна легенда, че Левски е препогребан именно там, се беше заял с хирурзи, сигурно и тях щеше да учи как да оперират или да ги обвини, че режат с ръждясали ножове, вместо със скалпели. Казано с други думи, ако този мъж, начетен разнопосочно, малко от малко уважаваше специфичния труд на другите, ако беше по-скромен в преценките си, никога нямаше да изпадне в създаденото от самия него неловко положение, от което не успя да излезе цели 17 години. Ако черепът на скелета отляво на олтарния камък бе счупен по време на разкопките, то ръбовете му щяха да се белеят, както искрят с белотата си повредите по раменните кости при почистването им. На нито една снимка не се наблюдават характерните следи от работа с лост или кирка. Пръстта в олтара, в която плуват отделни камъни и керамични фрагменти, не е затруднявала работниците дори и след появата на двата скелета. Ако скелетът без череп (79) бе от късно погребение и не беше изпотрошен при строителството на църквата, костите и на двата долни крайника щяха да бъдат намерени. Ще кажете: „Изгнили са!” Аз пък ще попитам, как е възможно тънката дясна подколенна кост (фибулата) да оцелее, а 4-5 пъти по-дебелата тибия да липсва въобще?! А също и левият крак – липсва изобщо... Гръдният кош на този скелет е сравнително добре запазен (ребрата му стоят съвсем читави), понеже не са в обсега на апсидния зид, където е стъпвано при неговото изграждане. Не е така при другия скелет, набеден да е на Левски. От 12 чифта ребра, я има, я няма 2-3 оцелели, тъй като гръдният кош и черепът са в съседство с олтарния камък. При неговото поставяне горната част на скелета е изтърбушена в буквалния смисъл на думата. Да разгледаме бедрените кости! Те са разположени успоредно, вместо да са заели V-образно положение. Нима не е трябвало да бъдат събрани при коленете и глезените, за да могат да бъдат напъхани по-лесно в прокопания тунел в зида, ако въобще имаше нещо вярно в лансираната от писателя версия?

         Току що казаното от мен е обобщено кратко и ясно от Председателя на БАН акад. Иван Юхновки:

         „Уважаеми господин Хайтов,

         Не смятам за допустимо като химик да споря с много известен писател по въпроси на археологията и историята. По тези проблеми в една академия на науките последната дума имат учените специалисти в посочените области. А те отдавна са казали становището си по дискусионния въпрос за погребението на Васил Левски...

         Що се отнася до обидите, които отправяте към нашите археолози, а и лично към мен, Господ да Ви ги прости.

         Прощавам Ви ги и аз, защото искам да вярвам, че подбудите Ви са патриотични, но не това е пътят.” (в. „Дума” от 20 април 2002, с. 13)

         Част от „научните данни” са втъкани и в дезайна на двете плочи, оформящи „гроба” на Апостола.

         Първо, този импровизиран „гроб” е разположен много по-ниско от късноантичното или ранносредновековно ниво на гробните ями.

        Второ, скелетът, посочен да представлява тленните останки на Левски, не е бил изцяло в олтара, за да се твърди, че е открит в него. Самият арх. Сава Бобчев – стожерът на Хайтовата версия – е отбелязал в скицата си, че размерът от темето до долния ръб на таза, откъдето започва козирката от хоросан, изтекъл при зидането на стената, е 80 см, т.е. ако височината (дължината) на погребания индивид действително е била 172 см, както настоява писателят, то останалите 92 см са под апсидния зид, а стъпалата са вън от църквата.

         Направете си една разходка до „Св. Петка Самарджийска” и разгледайте южната стена в най-източния ѝ външен край, където намесата на специалистите-консерватори е минимална. И помислете дали с пирон и тесла, както ни увещава писателят, че е копано, ще може посред нощ (на светлината на кандило или свещ) клисарят на църквата, легнал по корем, тъй като ограниченото пространство там не позволява друга поза, да прокопае необходимия тунел. Та това са 92-95 см! Ръцете му да не са били дълги като на гибон? Как е виждал камъните навътре, за да ги разклаща и вади. Най-после как ги е извадил, без да повреди забитите край зида дървени колове (пилоти), защото арх. Сава Бобчев твърди именно това – не били повредени нито костите, нито дървените колове...

         Трето, след като отпада втората част на семейния мит, че Левски бил свален от бесилото и препогребан от няколко души, писателят развива версията, разказана от баба ви Мария Поппавлова-Джагарова. Осемдесет и шест годишната старица изрично подчертава думите на мъжа си – Ботевия четник, че клисарят Христо Хамбарков сам е препогребал Левски. Тогава защо в най-долния край на плочата са изписани имената на повече хора? Защо баба Мария е прекръстена Поптодорова?

         Четвърто, на хоризонталната плоча има издялани релефно три големи кръста и още един, миниатюрен. Писателят твърди навсякъде, че каменните кръстове, положени между подовата настилка, са били три – за Левски, за Гьоре от Владая и за главата на Бенковски. Но неволно публикува три снимки, от които се вижда, че кръстовете са били дори пет (Хайтов, Тахов 1992: с. III от корицата). В скицата си от 28 май 1956 г. арх. Сава Бобчев номерира с римски цифри шест кръста (Сборник на БАН 1988: с. 68). Бихме могли да пренебрегнем тези недоразумения, ако не се твърдеше, че те маркират гробовете в олтара, ако не се правеха смешни изводи. Синът-скулптор обяви (в. „Ретро” от 10-16. II. 2012, с. 12-13) , че в църквата било исторически възможно да е погребан и Димитър Общи. За него е без значение, че третият скелет е изваден на части изпод самия „мергел-блок”, служил за основа на олтарната маса с общо тегло на цялата конструкция ("мергел-блокът" + тухления стълб над него + гранитния или мраморен плот отгоре) поне тон и половина! И датира нашият „изследовател” ЧЕТИРИТЕ КРЪСТА В НАСТИЛКАТА НА ОЛТАРА (към) 1906 (година). Тук вече вина носи неговият родител, който го е подвел със следния текст:

         „В записката от 25 май 1956 г. в дневника на разкопките е отбелязано, пише Хайтов, че между каменната и тухлената настилка в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска” има тънък насип от „чакъл и пясък”, в който са намерени монети от 5 стотинки от 1881 г. и от 10 стотинки от 1906 г. Това е указание, че тухлената настилка в олтара е препокрита с каменна, в това число и три надгробни кръста, които отговарят на ТРИТЕ ОЛТАРНИ ПОГРЕБЕНИЯ...” (Хайтов 2002: с. 139).

         Добре, щом запаленият по темата писател, който е имал цели 17 години да обмисли всяка своя дума, ни насочва към Дневника на разкопките, нека погледнем какво пише там на 26 май: „Продължава копаенето в апсидата, в централната ѝ част около олтарния камък (престола), където няма тухлена настилка. Изкопава се пръст, примесена с малко парчета от турски керемиди. На 20 см под кам. настилка се намериха монети: турска (пробита на 2 места), българска от 5 ст. от 1888 г., 1 лв. от 1925 г.; 2 бр. по 2 ст. от 1912 г.; 3 бр. по 2 ст. от 1901 г., 5 ст. от 1917 г. и една румънска от 2 бани от 1880 г.”  Какво е заключението от двете извадки от Дневника? От изтърваните или подхвърлени „за спомен” монети датиращо значение има само тази от 1925 г. и то, че пренастилането на олтара с каменни плочи вместо през 1906-а е станало не по-рано от 1925 г.

         И за по-голяма научност, по ръба на бутафорния гроб е написано още: ПО ФОТОГРАФИЯ ОТ РАЗКОПКИТЕ – 1956. Както стана ясно, фотографиите са няколко. Поясних също, че толкова малко кръстче-джудже не е откривано... Много са бързали каменоделците, много! Страх ги е било Софийският общински съвет да не разбере, че с Решение № 314 от 26 май 2011 г. е одобрил един текст, а се издялва друг, дал е разрешение за възстановяване на паметната плоча на стената на църквата, а се оформя гроб – гроб-кенотаф на 60-69-годишен мъж с неизвестен произход, народност и социално положение, погребан сред развалините на Сердика около 1000 години преди строежа на църквата „Св. Петка Самарджийска”. Единственото нещо, което знаем за него, съдейки по скръстените ръце, е принадлежността му към християнството...

 

         Изграждането на църквата е датирано към ХIV-ХV, а някои автори го отнасят дори към ХI век. Подготовката на строителната площадка включва премахването на храсти и бурени, а заедно с тях и на най-горния хумусен пласт, наситен с коренища. Работещите откриват, че са попаднали на старо гробище. И както си му е редът, събират и препогребват откритите по-едри кости и черепи. В дълбочина от първоначалното ниво на терена остават току под краката им още няколко скелета (14-а, 79 и 95). Докато за тяхното съществуване даже не са подозирали, натъкват се и на няколко зидани с тухли гробове. Всички те са преоткрити от археолозите по време на разкопките през пролетта на 1956 година. Трите скелета, които не са съпроводени с останки от кофчези, а са разкрити в необградени с камъни гробни ями, са сериозно повредени, докато някои от зиданите с тухли гробове, частично застъпени от църковните стени, са били многократно използвани, за което се съди по събраните кости при краката на последните погребани в тях мъртъвци.

         След като строителната площадка е била подготвена, на терена е бил изчертан и планът на църквата. Траншеите за темели били изкопани с дълбочина според плътността на земята. Където е била по-рохкава поради гробищния ѝ характер, по дъното на изкопите набивали дървени колове. Така подколенните кости на скелет 95 били отсечени и изринати, без бедрените и останалата част от скелета да бъдат разкрити. Около набитите колове нахвърлили камъни и парчета от тухли и когато този блокаж стигнал нивото на строителната площадка, го заляли обилно с хоросан, който проникнал надолу. Градежът нагоре продължил по-грижливо след набиването на нови колове покрай зида. Целта е била допълнително да се уплътни земята – да няма раздуване встрани на залятия с рядък хоросан блокаж (или дренаж), съхнещ бавно във влажния терен. Няколко от коловете минали покрай бедрените кости, като ги повредили и разместили. Но най-големите повреди по скелет 95 са нанесени при поставянето на подолтарния камък, определен от арх. Сава Бобчев като монолитен „мергел-блок”.  




Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103432
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031