Постинг
22.08.2012 21:45 -
Да търсим гроба на Левски без удари под кръста Част III
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 3030 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2013 16:44
Прочетен: 3030 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 29.07.2013 16:44
ДА ТЪРСИМ ГРОБА НА ЛЕВСКИ
БЕЗ УДАРИ ПОД КРЪСТА
След като синовете на писателя Николай Хайтов, ако се не лъжа, проходиха по темата за гроба на Левски най-напред във в. „Дума” [11 март 2011 г., с. 22], в брой 29 на „168 часа” [22-28 юли 2011 г., с. 19] единият от тях – Александър – подлага на критика мненията, изказани от Георги Савов и Димитър Делийски на страниците на същия седмичен вестник, но допуска нотки на озлобление и фактологически грешки, не по-малко от тях двамата, взети заедно.
„Интересът към темата е изключително голям – пише Ал. Хайтов – и правителството заставя АИМ да вземе отношение. Съставя през 1983 г. комисия под ръководството на директора на АИМ Косев. Нейните изводи и решения са атакувани от акад. Хайтов в книгата му „Последните мигове...” ... – 1985 г.”
Три изречения, пет-шест грешки. Нареждането да бъде обсъдена книгата в АИМ не е от правителството, а от акад. Ангел Балевски (1910-1997). Директор на Археологическия институт по онова време не е Косев, а акад. Димитър Ангелов (1917-1996). Не Хайтов е академик към 1985 г., а Димитър Косев (1904-1996). Званието на писателя Николай Хайтов (1917-2002) е присъдено 12 години по-късно (1997). „Нейните [на комисията] изводи и решения” въобще не се споменават в посочената книга!
„Целта на научната дискусия в БАН не е да търси гроба на Левски, продължава Ал. Хайтов, а дали погребенията в олтара... са след построяването на църквата...”
Цитираното обобщение е абсолютно невярно. Сборникът на БАН, този – с недвусмислената жълта обложка, е озаглавен: Археологически данни по спора за гроба на Васил Левски..., името на когото е споменато над 200 пъти в рамките на три дни. Само два примера от изказванията на Николай Хайтов:
„Да не забравяме, че става дума за гроба на Левски.” [Сборник на БАН 1988: с. 216]
„При току-що изложените факти и в светлината на събраната документация не бива повече да се жертвува истината заради няколко наранени честолюбия. Не става дума за какво да е, а за ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ, за честта на целия български народ, над който тегне обвинението, че е оставил своя Апостол на свободата заровен в позорните гробища.” [с. 384]
Измъква някъде от прахоляка това "обвинение" и ни го завира пред лицето, за да се срамуваме и се съгласим с неговата хипотеза... и му купуваме книгите... „В своята публикация от 1961 г.... – отбелязва по-нататък Ал. Хайтов – Ст. Михайлов признава, че скелетите са лежали в еднометров слой пръст, „наситена с костни материали от последните години на турското робство”, с което сам и пръв, без да ще, научно доказва гроба на Левски.” В статията на Ст. Михайлов информацията се отнася за наоса: „Горната част на тези основи (на дълбочина 1 м от тухления под) беше засипана с пръст, наситена с късни [а не костни] материали – от последните години на турското робство.” В статията не е пояснено дали тези късни материали произхождат от боклучена яма или иманярски изкоп от времето, да речем, на кърджалийските погроми в самото начало на XIX в. Може би се сблъскваме и с незабелязана от автора редакторска намеса – да не се повтаря многократно пояснението „от последните векове на турското робство”. Но при всяко положение нямаме право едно локално явление (на 5-6 м западно от олтарния камък и скандалния скелет) да разпростираме върху цялата територия, заета от църквата. Ако е вярно тълкуването на цитирания от Ал. Хайтов текст, ще следва, че и самата църква е построена „в последните години на турското робство”, и ще трябва да търсим обяснение какво правят фреските от XIV-XV в. по нейните стени. Д. Овчаров бил казал: „Ние смятаме, че Боев не е прав. Не е прав в определението на расовите признаци. Не е прав и за възрастта, и т. н. ...Нито ние можем да кажем, нито да се уповаваме на Боев.” В действителност неговите думи са следните: „Ние смятаме, че Боев не е прав в определението на расовите признаци. Не е прав. За възрастта и т. н. – нито д-р Разбойников [от екипа на Н. Хайтов] може да каже, нито ние можем да кажем, нито да се уповаваме на Боев.” [с. 321] Удебелявам шокиращите различия. Всеки може да се досети защо са допуснати и кому Хайтов-младши подражава. Всъщност, тъкмо възрастта на погребания индивид под № 95 е най-лесно установима, без да са необходими лабораторни изследвания. Стереоизображенията на скелета позволиха да се направи детайлна медико-антропологическа експертиза още през 1988 г. Тя е публикувана в сп. „Интердисциплинарни изследвания”.[кн. XIX, 2006, 127-131] Трима хабилитирани експерти установяват, че расовият тип „не може да се определи поради разрушаване на лицевата му част”, но „някои белези косвено говорят за мъжки пол”, а „това състояние [на черепния покрив, костномозъчната кухина на лявата раменна кост и артрозните изменения в поясните прешлени] се разкрива при лица между 60-69 г.” И за да съм напълно коректен, ще уточня, че на друго място в експертизата е писано: „...череп като този от погребение 95 принадлежи на лице на 55-60, та и повече години.” „Трябва да напомня, продължава да тъпче на едно място моят евентуален опонент, че Боев получил нареждане „отгоре” да се извърши експертизата „не в лаборатория”... Изводът е, че експертиза в научния смисъл на думата не е извършена.” Питам, как може да се протестира защо костите не са вдигнати и отнесени в някоя от лабораториите на БАН от д-р Боев, след като ръководителят на разкопките е депозирал писмено искане до своя директор акад. Кръстю Миятев (1892-1966) да се изпрати в църквата полева комисия, за да престанат некомпетентните настоявания, че е намерен гробът на Васил Левски. Нали археологическата ситуация трябва да остане автентична, неразбутана до появата на заявената комисия? „В заключение, пише Ал. Хайтов, искам и аз да изразя свое мнение извън фактите: Старинният храм „Св. Петка Самарджийска” е тайно гробище на поборници за свободата и е Пантеон на българския дух!” В „Аферата с гроба на Левски” намираме информация кой и кога пръв е изказал подобно мнение: „Новите данни... придават допълнителна убеденост на изказаното още през 1981 година твърдение, ако се не лъжа, от Георги Тахов, че църквата „Св. Петка Самарджийска” е била всъщност превърната от родолюбивите свещенослужители в нещо като „ПАНТЕОН” на загиналите от османския деспотизъм българи.” [Хайтов 1997: с. 348]
Зидани гробове под стените на църквата „Св. Петка Самарджийска”, открити по време на археологическите разкопки през май-юни 1956 г. Фотоархив на АИМ.
1956 г. Изграждане на подход към църквата, затисната от многовековните културни пластове. Архив на АИМ.
Спасената от разрушаване църква преди изграждането на подлеза. Снимка Фотоиздат.
Обложката на знаменитото академично издание от дискусията през 1988 г. Съставител акад. Н. Тодоров.
(Жълтият цвят не е избран случайно).
Измъква някъде от прахоляка това "обвинение" и ни го завира пред лицето, за да се срамуваме и се съгласим с неговата хипотеза... и му купуваме книгите... „В своята публикация от 1961 г.... – отбелязва по-нататък Ал. Хайтов – Ст. Михайлов признава, че скелетите са лежали в еднометров слой пръст, „наситена с костни материали от последните години на турското робство”, с което сам и пръв, без да ще, научно доказва гроба на Левски.” В статията на Ст. Михайлов информацията се отнася за наоса: „Горната част на тези основи (на дълбочина 1 м от тухления под) беше засипана с пръст, наситена с късни [а не костни] материали – от последните години на турското робство.” В статията не е пояснено дали тези късни материали произхождат от боклучена яма или иманярски изкоп от времето, да речем, на кърджалийските погроми в самото начало на XIX в. Може би се сблъскваме и с незабелязана от автора редакторска намеса – да не се повтаря многократно пояснението „от последните векове на турското робство”. Но при всяко положение нямаме право едно локално явление (на 5-6 м западно от олтарния камък и скандалния скелет) да разпростираме върху цялата територия, заета от църквата. Ако е вярно тълкуването на цитирания от Ал. Хайтов текст, ще следва, че и самата църква е построена „в последните години на турското робство”, и ще трябва да търсим обяснение какво правят фреските от XIV-XV в. по нейните стени. Д. Овчаров бил казал: „Ние смятаме, че Боев не е прав. Не е прав в определението на расовите признаци. Не е прав и за възрастта, и т. н. ...Нито ние можем да кажем, нито да се уповаваме на Боев.” В действителност неговите думи са следните: „Ние смятаме, че Боев не е прав в определението на расовите признаци. Не е прав. За възрастта и т. н. – нито д-р Разбойников [от екипа на Н. Хайтов] може да каже, нито ние можем да кажем, нито да се уповаваме на Боев.” [с. 321] Удебелявам шокиращите различия. Всеки може да се досети защо са допуснати и кому Хайтов-младши подражава. Всъщност, тъкмо възрастта на погребания индивид под № 95 е най-лесно установима, без да са необходими лабораторни изследвания. Стереоизображенията на скелета позволиха да се направи детайлна медико-антропологическа експертиза още през 1988 г. Тя е публикувана в сп. „Интердисциплинарни изследвания”.[кн. XIX, 2006, 127-131] Трима хабилитирани експерти установяват, че расовият тип „не може да се определи поради разрушаване на лицевата му част”, но „някои белези косвено говорят за мъжки пол”, а „това състояние [на черепния покрив, костномозъчната кухина на лявата раменна кост и артрозните изменения в поясните прешлени] се разкрива при лица между 60-69 г.” И за да съм напълно коректен, ще уточня, че на друго място в експертизата е писано: „...череп като този от погребение 95 принадлежи на лице на 55-60, та и повече години.” „Трябва да напомня, продължава да тъпче на едно място моят евентуален опонент, че Боев получил нареждане „отгоре” да се извърши експертизата „не в лаборатория”... Изводът е, че експертиза в научния смисъл на думата не е извършена.” Питам, как може да се протестира защо костите не са вдигнати и отнесени в някоя от лабораториите на БАН от д-р Боев, след като ръководителят на разкопките е депозирал писмено искане до своя директор акад. Кръстю Миятев (1892-1966) да се изпрати в църквата полева комисия, за да престанат некомпетентните настоявания, че е намерен гробът на Васил Левски. Нали археологическата ситуация трябва да остане автентична, неразбутана до появата на заявената комисия? „В заключение, пише Ал. Хайтов, искам и аз да изразя свое мнение извън фактите: Старинният храм „Св. Петка Самарджийска” е тайно гробище на поборници за свободата и е Пантеон на българския дух!” В „Аферата с гроба на Левски” намираме информация кой и кога пръв е изказал подобно мнение: „Новите данни... придават допълнителна убеденост на изказаното още през 1981 година твърдение, ако се не лъжа, от Георги Тахов, че църквата „Св. Петка Самарджийска” е била всъщност превърната от родолюбивите свещенослужители в нещо като „ПАНТЕОН” на загиналите от османския деспотизъм българи.” [Хайтов 1997: с. 348]
Зидани гробове под стените на църквата „Св. Петка Самарджийска”, открити по време на археологическите разкопки през май-юни 1956 г. Фотоархив на АИМ.
1956 г. Изграждане на подход към църквата, затисната от многовековните културни пластове. Архив на АИМ.
Спасената от разрушаване църква преди изграждането на подлеза. Снимка Фотоиздат.
Обложката на знаменитото академично издание от дискусията през 1988 г. Съставител акад. Н. Тодоров.
(Жълтият цвят не е избран случайно).
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
