Как кланът Хайтови закла

историческата истина за гроба на Левски

 

 

          Уважаеми читатели, не се безпокойте за мен, автора на този постинг. Обвинените в него никога няма да посмеят да се явят пред Темида, защото много добре знаят, че именно те се изгавриха с историческата истина за гроба на Левски. Предложих им да се извинят чрез в. ДУМА, където бяха писали глупости, но къде ти! „То е все едно някоя от околовръстното да върна в правия път с благи приказки...” – това са думи на г-н Ал. Хайтов във в. ДЕСАНТ. Видяхте, че заплахите от една фондация с шеф о.з.полк. Богдан Кръстев – щели да стигнат до съда в Страсбург – бяха кьорфишеци. Зорът им бе да покажат колко са силни, влиятелни, баш-патриоти, докато сложат онази кичозна черна плоча в същия подлез, в който се намира средновековната църква „Св. Петка Самарджийска”. Да проследим накратко как се стигна до това падение:

1956 г. (пролетта) – Църквата ще бъде спасена от разрушаване, ако се докаже нейното културно-историческо значение. С това се заемат две влиятелни фигури – проф. Христо Гяуров от Духовната академия и акад. Кръстю Миятев, директор на Археологическия институт – всеки според своите възможности. Гяуров възкресява един късен спомен измежду стотици други, че Левски бил препогребан в нея, а Миятев изпраща археолог, завършил история на изкуството в Сорбоната, и архитект, завършил история на архитектурата в Берлин, да проведат разкопки и оценят архитектурата и стенописите на църквата. За разкриването на най-старите фрески са ангажирани също скулптори и художници. Установява се, че тя е построена върху стар некропол. Гробове, иззидани с тухли, и полуунищожени скелети в гробни ями са или затиснати, или направо пресечени от нейните зидове. Човешки и животински кости са полепнали в хоросана при градежа и. Гяуров си харесва единия от двата разкрити скелета в олтара и хуква да анкетира стари софиянци да потвърдят, че са намерени тленните останки на Апостола. Как е направил своя избор? Вторият скелет е със смачкан на място или преместен череп, т.е. това е „обезглавеният” (според терминологията на Н. Хайтов) Гьоре от Владая, с липсващ напълно ляв долен крайник (как е пасял овцете, щом е бил с един крак, никой не се е сетил да обясни), а третият е възседнат от самия олтарен камък, тежащ поне тон, тон и половина с тухлената надстройка и олтарната трапеза над нея. Тъй като няма четвърти скелет в очертанията не само на олтара, но и на наоса, изглежда синът Ал. Хайтов има предвид именно него като потенциален Димитър Общи (наскоро съобщено във в. „Ретро”). Остава единствено първият да е дякон Левски, този от северната страна на камъка, макар долната му половина да е скрита под апсидния зид, надстроена или липсваща (снимките ще покажат). 

1956-1959 – Миятев не се конфронтира с Гяуров, защото преценя, че професорът-класик е от полза за спасяването на църквата.

В наши дни никой не се запита, защо археологът Михайлов е пришпорен от своя директор да направи най-напред изследване на стенописите, а на архитектурата, която е значително по-лесна за обсъждане, със закъснение от две години; защо неговата статия за стенописите и тази на Гяуров от анкетата излизат едновременно, след което настъпва пълно, абсолютно затишие по въпроса за „гроба” на Левски.

1959-1961 –  Надвисналата над църквата опасност е отминала. Там са изпратени зидари да я позакърпят и да изградят нов достъп към наоса. Идва ред и на статията за архитектурата на църквата. Въпреки съветите в рецензията, направена от акад. Миятев, да не се занимава със скелетните находки, археологът спокойно разглежда в нея и некропола, открит под църквата, уверен в правотата на своите наблюдения. Неопитен, самонадеян, изпълнявал партийна поръчка? Глупости! Още навремето писмено е поискал комисия, която да провери неговите заключения, налице са били и купища снимки на прословутия скелет с инв. № 95. И всичко това става броени дни след тъй наречения Априлски пленум, в години, когато Карлово е именувано Левскиград, един от най-авторитетните ордени е този с образа на Левски, а всепризнатият биограф на Левски – проф. Иван Унджиев (1902-1979) – по това време работи в Научния институт „Ботев–Левски”. За какво потъпкване на паметта на националния ни герой става дума?

1961-1979 – Архитект Бобчев и скулпторът Бучински, и двамата служители на музея, участвали в  разкопките като помощници на археолога Михайлов, дълбоко в себе си стаяват непрофесионалните твърдения на Гяуров и отказват или по-скоро не могат да проумеят, че всички наблюдения категорично отхвърлят и най-малката вероятност откритите в олтара скелети да са от погребения след строежа на църквата. И остават да чакат, но да чакат не вятъра на промяната, както Н. Хайтов оправдава тяхното мълчание, а оня момент, в който консервационната дейност на църквата напълно ще унищожи и залее с бетон мястото, където набеденият скелет е лежал. Кой го е изследвал, кой го е взел, какво е станало с него, защо не е запазен, фантастичните причини за унищожаването на костите (ДС, мавзолеят на Г. Димитров, паметникът на Ленин, отродителните настроения) – всичко това е една белетристична пушилка за прикриване на съвършено други цели. Най-важно за Бучински и Бобчев е било негативите, на които са били запечатени счупванията и разместванията на бедрените кости на скелета при пресичането им от апсидния зид, да изчезнат от фотоархива на музея. Следващата им задача е била да приберат оставените от археолозите на местото им в олтара горни фрагменти от бедрените кости на скелета, а другите характерни белези (козирката от хоросан над тях и липсата на тунел за подколенните кости) да бъдат обезличени напълно. И това мога да докажа със снимки, макар да липсват пръстови отпечатъци.

1979 – Всичко е потулено, проверки на място не могат да бъдат направени, тъй като всичко е залято с бетон, наближава и 1300-годишнината, ще последва и един „възродителен” процес. Е, време е за по решителни действия! И в сп. „София” излиза високопатриотичната статия „По дирите на една хипотеза. Къде е гробът на Левски?”, написана от арх. Сава Бобчев и журналиста Едуард Балтаджиян. Няма да коментирам нито съдържанието, нито признанието още в заглавието на статията, че става дума за хипотеза, но ако тези, които се хванаха на въдицата им тогава, бяха разбрали само едно-единствено изречение, изтъкано от полуистини и нелепи твърдения, НИКОГА нямаше да подхванат офанзивата срещу археолозите. А то е: „Ходилата бяха поставени между три тънки къси пилоти, без да бъдат повредени нито едните, нито другите.”  Възможно ли е пилотите (дървените колове), забити преди 4 века под апсидния зид, за да уплътнят нездравия гробищен терен под него, да не са изгнили, а да са толкова здрави, че да пречат за прокопаването на 70-80-сантиметровия тунел? Защо им е трябвало на гробарите да маневрират с краката на мъртвеца в тясното пространство, за да не повредят коловете? Невероятно, нали? Как преди това са вадели камъните от зида, защо въобще е било необходимо да копаят на най-неудобното място не само в олтара, но и в цялата църква?

1979-1983 – Филм за Левски, Кръгла маса във в. Работническо дело! На воля се леят несвързаните слова на Бучински и Бобчев, но никой от тях не показва скиците-чернови, където възрастният архитект Сава Бобчев (1892-1984) многократно ще трие и поправя, ще донаглася ситуацията в олтара, докато разказва на търпеливите си слушатели за „гроба” на Левски. Ще дойде ден, когато Н. Хайтов ще се домогне до двете скици (от 1 и 12 юни 1956) и ще ги разнася като хоругви, но няма да ги сравни със снимките, защото веднага ще проличат измамите в тях.

1984-1986 – Писателят се пали окончателно по идеята да докаже, че Левски е препогребан в църква, прикотква с идеите си и академиците Ангел Балевски, Пантелей Зарев, Николай Тодоров и тръгва да мачка наред всеки, който му противоречи. А в първата си книга „Последните мигове...” заема позата на следовател, обвинител и съдия. До нейното обсъждане в археологическите среди се стига, едва след като тя е излязла в многохиляден тираж и вече е оформила общественото мнение.                                              

(28 май 2012; следва)

"Гяуров си харесва единия от двата разкрити скелета в олтара и хуква да анкетира стари софиянци да потвърдят, че са намерени тленните останки на Апостола"?!

Срамота и безсрамие!

(Хайтов цитира вестник от 1937 година с разказ за погребването на Левски на мястото, където 2 десетилетия по-късно е открит въпросния скелет)

Колко трябва да мразиш, за да напишеш всички тези лъжи и така да тъпчеш дори паметта за Левски?

Г-не, основната част от анкетата на проф. Хр. Гяуров е с дата след откриването на скелет 95. Това нищо ли не ви говори? Пишете: "Хайтов цитира вестник от 1937 година... по-късно е открит въпросния скелет." Как да ви обясня, че има разлика между предположено, открито и накрая - доказано, че предположението не е случайно. Нима този, който е улучил шестица, е знаел числата? Или проверява фиша си, вика "ура", но на гишето му показват, че е сравнявал фиша си с числата от друг тираж. Трябваше да изчакате продължението, в което ще се опитам да кача архивни снимки, на които се вижда не само че бедрените кости са счупени и разместени както от набиването на колове под апсидния зид преди строежа на църквата, но и в резултат на нейната деформация през вековете. Нещо повече! Долните крайници са пресечени при коленете. Аз лично предоставих на Хайтов не една, а 4-5 снимки, на които се виждаха зациментирани в хоросана фрагменти от подколенните кости, но за него беше късно да отстъпи и се извини. Колкото до омразата и кой потъпква паметта на Левски. нека говорим след ден-два.
С най-добри чувства от инж. П. Вълев

В заглавието на първия кометар са включени три понятия, които би трябвало да бъдат подредени така: факти - интерпретация - изводи. Факт е - през 1937 г. е имало съобщение за препогребването на Левски в "Св. Петка", но той е съпроводен с още един факт, че най-старите църкви в София с това име са две. Недоразумението - коя от тях Мария поп Павлова е имала предвид - е разгледано в статията на Иван Сотиров (МПК, 1987, 2, 22-35), т.е. спорът започва още оттук. Факт е, че по време на археологическото проучване на едната от двете църкви - "Св. Петка Самарджийска" - са открити над 40 "огнища" от човешки кости, все следи от подготовката на терена за строителство в края на XIV - началото на XV век. Намерени са и няколко тухлени гроба със скелети от не едно и две погребения. Дори под тях са разкрити отделни черепи и цели скелети, а кости, полепнали по хоросана, могат да бъдат видени и днес. Факт е, че трите скелета в олтара, от които единият е бил под мергел-блока, служещ за основа на Светия престол, са с много липси и счупвания. Има и други съществени белези, които водят до извода, че гробовете са по-стари от църквата. И когато идва ред да се прецени коя е истината, именно белетристичният талант на Н. Хайтов и подкрепата "отгоре" си казват думата. И тъй като това е изключително дълга и неприятна тема, не ни остава нищо друго, освен да се откажем от всичко казано-речено от двете страни в спора и разгледаме онези факти, които са запечатени върху намерените няколко години след дебатите в БАН (февр. 1986) фотоленти. От професионална гледна точка още тогава археолозите разполагаха с достатъчно доказателства, че не може и дума да става за погребения в олтара след изграждането на църквата, но повтарям, тук ще бъдат изнесени некоментирани данни, които ще сложат край на спора. А за острия език и квалификациите, народът е казал - каквото повикало, това се обадило. Историко-археологическият елит бе склонен да прости и забрави, но тези, които сложиха плочата, да се сърдят на себе си.

Нищо чудно от раболепие Асеноград да се прекръсти от признателни граждани на Хайтовград. Може да аргументират с това, че е академик.

Днес, 13 май 2012 г., с любезното съдействие на М.Н., добавихме две снимки на скелет 95. Едната обхваща целия скелет, докъдето е бил разкрит към 13 юни 1956 г., а другата представлява детайл на тазовите и бедрени кости. Всъщност това е един и същи кадър, публикуван във всички книги на Н. Хайтов, посветени на "гроба" на Левски, без първата - "Последните мигове...", издадена през 1984 г. Причината е в това, че писателят, когато е започнал офанзивата срещу археолозите, не е разполагал с него. Можете ли да допуснете, че той не е поръчал да му направят увеличени копия и не ги е изследвал с лупа? И не е забелязал счупванията? Имах две служебни срещи с Н. Хайтов през 1991 и 2001 и добих представа колко бе наблюдателен и находчив. За всичко намираше най-невероятни обяснения, но... С първата си книга той тръгна с рогата напред (Сам се нарече бикоглав в едно писмо до проф. Димитър Овчаров.) и реши, че е под неговото достойнство да се извини за грешките и нелепите обвинения. Не изключвам, че е имало и други причини, но не е моя работа да ги разнищвам. И така, за него връщане назад нямаше. Продължи да се бори с някаква първобитна страст, заставайки срещу целия историко-археологическия елит на нацията. До последния си дъх. Кажете, как да запазим неопетнено името му, след като неговите наследници продължиха борбата с цел да наложат на българското общество бащините погрешни виждания? В продълженията на постинга ще публикувам тук още разобличаващи снимки. Никой нямаше да безпокои паметта на твореца Н. Хайтов (Археолозите му бяха простили.), ако неговите наследници и други жадни за сензация господа не поставиха кичозната плоча в подлеза, която е подигравка не само с историческата истина, но и с паметта на самия Апостол. Разгледайте внимателно детайлната снимка в края на постинга, движейки поглед по бедрените кости с начало ръба на таза. Лявата е счупена и отместена, дясната е пукната и изкривена. Това е станало при забиването на коловете преди строежа на църквата.