Прочетен: 5430 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2013 23:18
Как кланът Хайтови закла
историческата истина за гроба на Левски
Уважаеми читатели, не се безпокойте за мен, автора на този постинг. Обвинените в него никога няма да посмеят да се явят пред Темида, защото много добре знаят, че именно те се изгавриха с историческата истина за гроба на Левски. Предложих им да се извинят чрез в. ДУМА, където бяха писали глупости, но къде ти! „То е все едно някоя от околовръстното да върна в правия път с благи приказки...” – това са думи на г-н Ал. Хайтов във в. ДЕСАНТ. Видяхте, че заплахите от една фондация с шеф о.з.полк. Богдан Кръстев – щели да стигнат до съда в Страсбург – бяха кьорфишеци. Зорът им бе да покажат колко са силни, влиятелни, баш-патриоти, докато сложат онази кичозна черна плоча в същия подлез, в който се намира средновековната църква „Св. Петка Самарджийска”. Да проследим накратко как се стигна до това падение:
1956 г. (пролетта) – Църквата ще бъде спасена от разрушаване, ако се докаже нейното културно-историческо значение. С това се заемат две влиятелни фигури – проф. Христо Гяуров от Духовната академия и акад. Кръстю Миятев, директор на Археологическия институт – всеки според своите възможности. Гяуров възкресява един късен спомен измежду стотици други, че Левски бил препогребан в нея, а Миятев изпраща археолог, завършил история на изкуството в Сорбоната, и архитект, завършил история на архитектурата в Берлин, да проведат разкопки и оценят архитектурата и стенописите на църквата. За разкриването на най-старите фрески са ангажирани също скулптори и художници. Установява се, че тя е построена върху стар некропол. Гробове, иззидани с тухли, и полуунищожени скелети в гробни ями са или затиснати, или направо пресечени от нейните зидове. Човешки и животински кости са полепнали в хоросана при градежа и. Гяуров си харесва единия от двата разкрити скелета в олтара и хуква да анкетира стари софиянци да потвърдят, че са намерени тленните останки на Апостола. Как е направил своя избор? Вторият скелет е със смачкан на място или преместен череп, т.е. това е „обезглавеният” (според терминологията на Н. Хайтов) Гьоре от Владая, с липсващ напълно ляв долен крайник (как е пасял овцете, щом е бил с един крак, никой не се е сетил да обясни), а третият е възседнат от самия олтарен камък, тежащ поне тон, тон и половина с тухлената надстройка и олтарната трапеза над нея. Тъй като няма четвърти скелет в очертанията не само на олтара, но и на наоса, изглежда синът Ал. Хайтов има предвид именно него като потенциален Димитър Общи (наскоро съобщено във в. „Ретро”). Остава единствено първият да е дякон Левски, този от северната страна на камъка, макар долната му половина да е скрита под апсидния зид, надстроена или липсваща (снимките ще покажат).
1956-1959 – Миятев не се конфронтира с Гяуров, защото преценя, че професорът-класик е от полза за спасяването на църквата.
В наши дни никой не се запита, защо археологът Михайлов е пришпорен от своя директор да направи най-напред изследване на стенописите, а на архитектурата, която е значително по-лесна за обсъждане, със закъснение от две години; защо неговата статия за стенописите и тази на Гяуров от анкетата излизат едновременно, след което настъпва пълно, абсолютно затишие по въпроса за „гроба” на Левски.
1959-1961 – Надвисналата над църквата опасност е отминала. Там са изпратени зидари да я позакърпят и да изградят нов достъп към наоса. Идва ред и на статията за архитектурата на църквата. Въпреки съветите в рецензията, направена от акад. Миятев, да не се занимава със скелетните находки, археологът спокойно разглежда в нея и некропола, открит под църквата, уверен в правотата на своите наблюдения. Неопитен, самонадеян, изпълнявал партийна поръчка? Глупости! Още навремето писмено е поискал комисия, която да провери неговите заключения, налице са били и купища снимки на прословутия скелет с инв. № 95. И всичко това става броени дни след тъй наречения Априлски пленум, в години, когато Карлово е именувано Левскиград, един от най-авторитетните ордени е този с образа на Левски, а всепризнатият биограф на Левски – проф. Иван Унджиев (1902-1979) – по това време работи в Научния институт „Ботев–Левски”. За какво потъпкване на паметта на националния ни герой става дума?
1961-1979 – Архитект Бобчев и скулпторът Бучински, и двамата служители на музея, участвали в разкопките като помощници на археолога Михайлов, дълбоко в себе си стаяват непрофесионалните твърдения на Гяуров и отказват или по-скоро не могат да проумеят, че всички наблюдения категорично отхвърлят и най-малката вероятност откритите в олтара скелети да са от погребения след строежа на църквата. И остават да чакат, но да чакат не вятъра на промяната, както Н. Хайтов оправдава тяхното мълчание, а оня момент, в който консервационната дейност на църквата напълно ще унищожи и залее с бетон мястото, където набеденият скелет е лежал. Кой го е изследвал, кой го е взел, какво е станало с него, защо не е запазен, фантастичните причини за унищожаването на костите (ДС, мавзолеят на Г. Димитров, паметникът на Ленин, отродителните настроения) – всичко това е една белетристична пушилка за прикриване на съвършено други цели. Най-важно за Бучински и Бобчев е било негативите, на които са били запечатени счупванията и разместванията на бедрените кости на скелета при пресичането им от апсидния зид, да изчезнат от фотоархива на музея. Следващата им задача е била да приберат оставените от археолозите на местото им в олтара горни фрагменти от бедрените кости на скелета, а другите характерни белези (козирката от хоросан над тях и липсата на тунел за подколенните кости) да бъдат обезличени напълно. И това мога да докажа със снимки, макар да липсват пръстови отпечатъци.
1979 – Всичко е потулено, проверки на място не могат да бъдат направени, тъй като всичко е залято с бетон, наближава и 1300-годишнината, ще последва и един „възродителен” процес. Е, време е за по решителни действия! И в сп. „София” излиза високопатриотичната статия „По дирите на една хипотеза. Къде е гробът на Левски?”, написана от арх. Сава Бобчев и журналиста Едуард Балтаджиян. Няма да коментирам нито съдържанието, нито признанието още в заглавието на статията, че става дума за хипотеза, но ако тези, които се хванаха на въдицата им тогава, бяха разбрали само едно-единствено изречение, изтъкано от полуистини и нелепи твърдения, НИКОГА нямаше да подхванат офанзивата срещу археолозите. А то е: „Ходилата бяха поставени между три тънки къси пилоти, без да бъдат повредени нито едните, нито другите.” Възможно ли е пилотите (дървените колове), забити преди 4 века под апсидния зид, за да уплътнят нездравия гробищен терен под него, да не са изгнили, а да са толкова здрави, че да пречат за прокопаването на 70-80-сантиметровия тунел? Защо им е трябвало на гробарите да маневрират с краката на мъртвеца в тясното пространство, за да не повредят коловете? Невероятно, нали? Как преди това са вадели камъните от зида, защо въобще е било необходимо да копаят на най-неудобното място не само в олтара, но и в цялата църква?
1979-1983 – Филм за Левски, Кръгла маса във в. Работническо дело! На воля се леят несвързаните слова на Бучински и Бобчев, но никой от тях не показва скиците-чернови, където възрастният архитект Сава Бобчев (1892-1984) многократно ще трие и поправя, ще донаглася ситуацията в олтара, докато разказва на търпеливите си слушатели за „гроба” на Левски. Ще дойде ден, когато Н. Хайтов ще се домогне до двете скици (от 1 и 12 юни 1956) и ще ги разнася като хоругви, но няма да ги сравни със снимките, защото веднага ще проличат измамите в тях.
1984-1986 – Писателят се пали окончателно по идеята да докаже, че Левски е препогребан в църква, прикотква с идеите си и академиците Ангел Балевски, Пантелей Зарев, Николай Тодоров и тръгва да мачка наред всеки, който му противоречи. А в първата си книга „Последните мигове...” заема позата на следовател, обвинител и съдия. До нейното обсъждане в археологическите среди се стига, едва след като тя е излязла в многохиляден тираж и вече е оформила общественото мнение.
(28 май 2012; следва)
"Aрогатно, точно като баща си!"...
НАУКА НЕ СЕ „ПРАВИ” С ПОЛИТИЧЕСКИ ВНУШЕН...
29.04.2012 04:34
Срамота и безсрамие!
(Хайтов цитира вестник от 1937 година с разказ за погребването на Левски на мястото, където 2 десетилетия по-късно е открит въпросния скелет)
Колко трябва да мразиш, за да напишеш всички тези лъжи и така да тъпчеш дори паметта за Левски?
С най-добри чувства от инж. П. Вълев
14.05.2012 09:17