Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2012 23:46 - За възгласа „@мин” в Манасиевата хроника
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 2474 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На 9 март 2012 г. научих едновременно от два вестника – „КЛАСА” и „ДЕСАНТ” – новината, че кльомбата била българска. Възрадван, потърсих в Интернет допълнителна информация за Манасиевата хроника. Оказа се, че са известни вече 117 гръцки преписа на Световната летопис на византийския поет Константин Манасий и още 7 славянски превода (български, руски и сръбски). С цветни миниатюри обаче е единствено Ватиканският кодекс, направен между 1335-1345 г. по заръка на българския цар Иван Александър. Надявах се да открия още някъде изписана думата @мин и по-специално буквения знак @, но не ги намерих.

 

Ръководен от питагорейското верую, че „всичко е число”, обърнах внимание на някои сведения, на пръв поглед повърхностни. Предполагайки, че учението на старите философи и математици е било все още живо в духовната сфера около цар Иван Александър, систематизирах най-очебийните числови данни.

          Илюстрованият превод, съдържащ 69 миниатюри, от които 18, 19 или 20 са свързани с българската история, е направен върху 206 пергаментови листа. Най-често се съобщава за 19 добавени текста, но най-важна е следващата „поява” на това число.

          Впечатляващото в думата @μιν, употребена еднократно в хрониката, е изписването на началната буква „алфа”, свързвана елегантно със следващата буква „ми”. И още – църковното Амин или Amen би трябвало на гръцки да се пише с „ита”, а не с „йота”, т.е. да изглежда така: άμήν. Обръщам внимание и на това, че думата @μιν заема подчертано централно място в лист 62, който е с размери 210/295 мм. Не е трудно да се пресметне, че диагоналът на една квадратна фигура със страна 21см е приет за височина на листа. Интересно е също, че миниатюрата с Парис и Елена е 19-та поред.

 

На особеното положение на @μιν обръща внимание и Манол Глишев в коментара си към постинга на Ангел Грънчаров „Средновековен И-мейл, публикуван още на 17.10.2010 – цяла една година и три месеца преди г-н АНХ да разтръби „своето” откритие, признавайки чистосърдечно, че през 2007 г. видял знака @ в Манасиевата летопис, но го бил забравил. Наскоро обаче пак му се наложило да прегледа някои стари книги, видял отново кльомбата и си казал: “Я чакай малко!” и започнал да рови в Интернет... Ровил, ровил и явно е намирил, каквото му трябва, но когато решил да бие барабана, както се казва, забравил да спомене автора на постинга Средновековен И-мейл. Нищо, един негов читател не се е подвоумил да напише: "Ентусиасти искат такъв (паметник) да бъде построен и у нас." - Аха този склуптор иска да (ни) изчука една кльомба и да свие някой и друг милион "бонус". Грубичко е написано, но е истина, че са направени постъпки да се вдигне паметник на кльомбата във Велико Търново. Аз съм ЗА, въпреки че е по-вероятно разкрасената буква да има още по-древен произход.

 

И накрая ще се позова на Уикипедия, че оригиналният текст на Манасиевата хроника е бил в мерена реч и се е състял от 6733 стиха. Дано информацията да е вярна!

          Преди да търсим логическа връзка между подчертаните числа, бих искал да изкажа убеждението си, че в значимите паметници на изкуството и културата винаги има невидими, но осезаеми, дълбоко въздействащи, вълнуващи по необясним начин математико-астрономически построения и философски идеи. Обикновено те не се профанизират (разгласяват и оскверняват), но мълвата, че в тези паметници има нещо чудодейно, ги прави изключително ценни, достойни и за владетелските, и за храмовите съкровищници.

            Наистина ли @μιν заема централно място в превода на Манасиевата хроника и в какво се то изразява? Старите Питагорейци са приели числото 10 за съвършено. Покрай ред спекулативни достойнства, то е равно и на сбора от „свещената” тройка и „магическата” седмица или (1+2; мъжкото и женското начало) + (3+4; вертикалния и хоризонталния строеж на древния Космос) = 10. Ако разделим 206-те листа на 10 „части”, 3 от тях водят до 61,8 ≈ 62, а останалите 7 – до 144,2 ≈ 144.

Добавките към Манасиевата хроника са 19, т.е. повтарят от формална гледна точка поредния номер на миниатюрата, над която удобно се е разположила думичката @μιν. Изглежда, числото 19 е било от особено значение за християнския култ. Читателите, проявили интерес към астрономията и история на календара, не може да не се досетят за водещата роля на числото 19 в т.нар. Метонов цикъл, използван от Църквата за пресмятане на Пасха (Великден). Всъщност той е предложен от атинянина Метон още през 433 г. пр.Хр. и лежи в основата на древногръцкия календар. Ако лунната и слънчевата година започнат в един и същ момент, то това ще се повтори едва след 19 слънчеви години или 235 лунни месеца, т.е. Метоновият цикъл съдържа пълни 6939 дни в 19 тропически (слънчеви) години, а те от своя страна са равни на 6733 дни в 19 лунни години (по 12 синодични месеца със средна продължителност ~29,5306 дни) с прибавени към тях още 7 месеца (206,5 дни).

Броят на стиховете в хрониката – 6733 – се потвърди, а разликата между 19 слънчеви и 19 лунни години (6939 – 6733) се оказа тъкмо 206, колкото е броят на пергаментовите листа на Ватиканския кодекс.

Пожелавам успех на всеки, който приеме насериозно тези мои наблюдения и изводи, съумее да ги провери и обогати или мотивирано отхвърли. За разлика от г-н АНХ, аз мисля, че духовен човек е не само оня, който гради, но и този, който беззлобно поправя допуснати грешки.

 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1551509
Постинги: 671
Коментари: 6381
Гласове: 10730
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031