От Индия слон бил докаран морен 
И в кошара след това затворен, 

Но станало туй късно вечерта
И всеки любопитен през нощта 

С ръце го галел в тъмнината вещо.
Но как сред мрака ще познаеш нещо, 

Що никой не е срещал тука с взор.
И затова започнал дълъг спор. 

Един хобота пипал с мисъл точна:
“Прилича на тръба туй водосточна!” 

Ухото му докосвал тръпно друг,
“Май че ветрило аз намерих тук!” 

А трети за крака го хванал нямо:
“Държа навярно аз дърво голямо!” 

Гърба четвърти тупнал: “Лъжеш, брат,
Тръба, дърво... това си е креват!” 

И всеки просто нещо съчинявал,
Защото никой там не го познавал. 

Говорели случайно тъй, наслуки,
Че по рождение били неуки. 

А щеше ли да има спор горещ,
Ако поне един държеше свещ?

Джеляледдин ер-Руми

МЪДРО . ДАНО БЪДЕ РАЗБРАНА АЛЕГОРИЯТА......

Убеден съм, че в блога освен многото тролове има изключително присъствие на добросъвестни и мислещи хора с чисти сърца и помисли, които ще разберат за какво иде реч :)
Когато останат в блога само троловете, аз мисля да го напусна...
Благодаря, че се отбихте!
Приятен ден :)
А. Османов

То с всичко е така, една и съща ситуация, всеки различно ще я види, чуе и разкаже...

Приятна вечер :)

Е, това е типична българска история, като започнеш от Парламента и стигнеш до Блог.бг. Всеки е вещ - останалите могат да горят в пещ...
Браво, Икар!
Ти си бил голям археолог! Откъде ги изкопаваш тези мъдрости"
Поздрави!
П и е р

Не, не съм археолог, въпреки че имам влечение към старинното :)
Благодаря, друже!
Приятен ден :)